А вие чели ли сте “Време да убиваш” от Джон Гришман?
“Време да убиваш” е роман-трилър от Джон Гришман. Навярно много от вас са го чели или са гледали филма по този сценарий. Тези дни си свалих романа, за да го прочита отново. Припомни ми го Томислав Дончев, който преди два дни, когато в очакване министър Минеков да пристигне в централата на ГЕРБ, той запита заобиколилите го журналисти дали са чели “Време да убиваш” от Джон Гришман и дали си спомнят финала на този роман-трилър. Последва тишина, тииишиинаааа…. Но това, което прочетохте току-що “беше увертюра, беше предястието, a ястието ще бъде богато”, ако трябва да си послужа със стилистика на един млад човек, представящ себе си за политически анализатор и който вчера в “Офанзива” гребеше като по инструкция с голям черпак от казана на омразата. Такива като него обаче не анализират и не коментират явления, утвърдили се в социалните мрежи като нарицателни обобщения за “минековщина”, “тарашковщина”, “радеващина”….Когато в една страна-членка на ЕС, гражданите й започнат да говорят по този начин за държавността – смятайте я за приключила. Защото истината е, че от една година ние не живеем в европейска държава, а в някакво копие на авторитаризъм.
И след днешния брифинг на прокуратурата все по-силно става усещането, че “оная държава”, от която избягахме и която много млади хора не познават, се е завърнала. Ние, които можем да изброим разликите между “онова” време и демокрацията, днес можем да кажем, че нейните завоеваниия се стопяват пред очите ни. Но вече не всичко в нея е наред….И как да е, ако “когато прокуратурата в Европа разследва канцлер, той си подава оставката, а у нас нарушаваш закона и ставаш канцлер…рушат се базови европейски стандарти, за да правят конституционни или законови промени “за” или “против” eдна институция, “за“ или “против“ една личност” (Иван Гешев, главен прокурор). Впрочем, вие какво почувствахте вчера, когато видяхте как двама нарушители на Конституцията – според решение на Конституционния съд, си разменяха папка с държавния герб? Това е проблемът на нашата правова държава – нарушителите си позволяват да са ментори и да назидават почтените (без кавички). A eдинствената причина за всичките ни проблеми като нация e, че върховенството на закона не се прилага по отношение на всички.
Факт е, че страната ни се изплъзва от приетите ангажименти за членство в Европейския съюз, а в него върховенството на закона е ключов принцип за всяка демократична държава. Какво казва чл. 2 на Договора за ЕС? Той определя зачитането на върховенството на закона като една от ценностите, върху които е основан ЕС. Всяко нарушение на общоприетите ценности може да предизвика ответна реакция на европейско ниво. Това е заложено и в процедурата по чл. 7 на същия договор – защита на европейските ценности с два действащи механизма – превантивен, когато съществува ясен риск от нарушаване на европейските ценности, а вторият е свързан с налагането на санкции, когато вече е възникнало нарушение. И макар евентуалните санкции да не са ясно дефинирани в европейските договори, те могат да включват отнемането от страната нарушителка на правото да гласува в Съвета и Европейския съвет.
Дълго време си мислех, че не са много онези от българските граждани, които да са чувствителни към случващото се с държавността и с демокрацията ни през последната година. Вече не мисля така, след като 2/3 от българските избиратели “избягаха” от последните избори и избраха да са изгнаници в собствената държава. Знам, че много от тях днес изпитват отвращение и се питат – наистина ли се свършиха лидерите, които да кажат “стоп” на тази политическа самодейност и разпасаност? Не достига ли воля, за да бъде съхранена изначално извюваната българска демокрация и онези традиции в политиката, в държавността и в управлението, които бяха постигнати при спазване принципите, заложени в Конституцията и законите? Тази изстрадана демокрация, която премина като нишка през голямата част от смисления ни живот. Всеки остави зад гърба си по-малки или по-големи битки. Но изправяйки се пред предизвикателствата, трупахме познание и житейски опит. Дали обаче успяхме да обясним на по-младото поколение какво беше преди и че не всичко, което е днес, е било някога? Разказахме ли им достатъчно, а и те разбраха ли, че демокрацията не е даденост, а тя трябва да се защитава и развива. Но винаги е необходимо и едно наум, защото „чудовището” може да се събуди и да възкреси диктатора.
Напоследък – не само у нас, се наблюдава едно затъване в политиките на идентичността, което възражда омразата помежду ни и ни връща към най-мрачните епизоди от историята – на противопоставяне заради различността. Активизира се ляволибералната истерия за налагането на изкуствено зададени догми за “коректност”, свързани с идентичността по какъвто и да е признак, вкл. и по “почтеност”. Върви процес, илюстриран с демонстриране на омраза чрез подбудителна реторика, провокираща омраза и разделение. Според мен, подобен подход е също форма на насилие, защото в никакъв случай не се стимулира толерантност в обществените отношения. Не го казвам аз, а историята го доказва с много примери. Но аз без никакво колебание мога да твърдя, че случващото се у нас през последната година, не е нищо друго, освен подмяна на демократичните принципи за функциониране на парламентарната и правова държава под прикритието на “промяна”. А този образ на т.н. “реформи” не се харесва не само на онези 2/3 негласували български граждани, но и на тези, които стоят зад парламентарната опозиция.
В контекста на казаното дотук, вчера реших да се запозная с публикуваното коалиционно споразумение. От медийна публикация в Tribune.bg разбрах, че въпреки обещанията за прозрачност, всъщност това не е пълният текст на документа. Пак от същия източник научих, че в глава IV. Европейски въпроси и НАТО, на стр. 106 било записано: „Да се въведат в националното законодателство всички елементи от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие“, съобщава Tribune.bg. Аз нямам нищо против самата конвенция и моята позиция съм я изразила в няколко статии, а в една от тях правя и езиков анализ на българското съответствие за понятието пол. Но що се отнася до разбирането ми за биологичен пол, то се покрива напълно с тълкуването на Конституционния съд по конкретното искане, което му бе отправено преди време. А и мисля, че разполагаме с достатъчно правни разпоредби, които гарантират защита от насилието във всичките му форми и проявления, но те просто трябва да се прилагат.
Когато демократите в САЩ спечелиха последните избори, администрацията на Байдън посочи като приоритети борбата с коронавируса, икономическото неравенство, борбата с климатичните промени и насърчаването на…почтеността. Запомнете последното, защото активирането на ляволибералната идеология на принципа на идентичностите не включва само различността, основана на пола. Във въпросния пакет от политики се говори и за “напредък в приобщаването и насърчаване на почтеността в правителството”. Там се казва, че трябва да се премахнат баща, майка, син, дъщеря, брат, сестра, чичо, леля, братовчед, братовчедка, племенник, племенница, съпруг, съпруга, тъст, тъща , свекърва, зет, снаха, втори баща, мащеха, доведен син, доведена дъщеря, полубрат, полусестра, внук и внучка и трябва да се заменят с: родител, дете, sibling вместо брат или сестра (думата в английския език означава именно това – б.а.), съпруг, родители на съпруга, дете на съпруга и т.н. Сами разбирате, че става дума и за промени в самия език. Те обхващат промени, както в местоименните форми той/тя, които да се заменят с подходящо словосъчетание, така и в отделни термини, в чийто състав се съдържа морфема за пол, като например, „председател“ (chairman) да бъде заменена с “chairperson „, която отговаря на критерия за неутралност на пола (man/person).
Въпросните промени са част от всеобщото схващане на ляволибералната идеология за “премахване на всякакви неравенства и насърчаване на справедливостта”. Мои роднини, които живеят в САЩ повече от десетилетие, ми споделят за това настъпление, което започва да шокира самите американци, за които нормалността е ценност и е част от демокрацията, която те познават и която винаги е била еталон за света. Усещането на много от тях днес е, че демократите са ентусиазирани да прокарват изкуствени стандарти за преодоляване на неравенствата по различни признаци – раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждания, възраст и национален произход. Не е тайна, че и ЕС не остана назад в намерението си да въведе подобно безумие. Преди време научихме от медийни публикации за съществуването на проект, предвиждащ избягване на определени фрази, свързани с Коледа и благопожеланията по този повод, за да не би случайно да обидим нехристияните. По тази причина се предвиждаше да използваме „ваканция” вместо Коледа, както и да се използва “джендър неутрален език” в европейския парламент. Разбира се, всичко това е спряно след реакциите на много европейски политици и на Ватикана. По този повод Макрон беше много точен:„Една Европа, която се опитва да обясни на хората какви фрази могат и не могат да ползват не е тази Европа, към която се стремим. Всъщност това са глупости“.
И аз на финала – също като Томислав Дончев, ще ви попитам: Чели ли сте “Време да убиваш” от Джон Гришман? Ако не сте, го направете! Една книга, чийто прочит ще е трамплин за вашето мислене към настоящето, в което живеем. Четете, четете, четете! За да трупате познавателен опит, който да ви помага да преценявате обективно фактите и за да сте свободни да изразявате мнението си. Бъдете свободни!
