Вотът на недоверие, внесен от БСП се оказа пореден неуспешен опит тя да се легитимира като алтернатива на сегашното управление. Да започнем от изявлението на Нинова, което не представляваше нищо повече от едно популистко революционно слово. Очевидно тя беше сбъркала парламентарната зала с конгресната. И дали поради липса на кураж, или заради отсъствие на политическо самочувствие, но в това си изявление тя продължи да присвоява целия български народ и да говори от негово име. От време на време някой трябва да й напомня, че зрителите и слушателите не са само червени електорални еденици. Виж, тях може да ги вдъхновява и да ги лъже, както си иска – с жълтини, със спекулативно поднасяне на несъществуващи факти или с манипулативното им интерпретиране.
Тези дни прочетох нещо много точно, изречено от Михаил Константинов по повод на корупцията: ”В корупцията в България всички участват с много голям ентусиазъм. И всъщност от корупцията главно се оплакват хора, които нямат достъп до нея, до облагите, които тя носи.” В това има голяма доза истина. И друг път съм писала за корупцията при пълното убеждение, че “некорумпирана нация не съществува. Така както няма система, неподатлива на злоупотреба с пари. Привилегированият и влиятелен елит смазва колелетата на своя прогрес с подкупи и кампанийни дарения дори и в най-благородните парламенти…” Това последното го прочетох тези дни в първокласния роман на Грегъри Дейвид Робъртс. Не че не съм си го мислила, или не го знам…
Днес се състоя дебатът по внесените от БСП мотиви за вот на недоверие. Колко месеца минаха от обявяването му! Очакванията бяха за нещо сериозно и продуктивно, а станахме свидетели на политическа слабост и немощ, която затвърди предварителното усещане за автогол. И се получи точно това. Но и нещо по-сериозно – вотът се обърна от вот на недоверие към правителството във вот на недоверие към БСП. Няма съмнение, че с това ръководство тя продължава да прави безуспешни опити да се добере до един по-различен, съвременен образ. По мое мнение това няма да се случи до момента, в който тя не реши да се дистанцира от миналото, свързано с БКП и с прехода, чийто драстичен символ са приватизацията и олигарсите в нейните редици.
Според Нинова вотът бил свършил преди да започне, защото Борисов го е било страх, а отсъствието му говорело, че има корупция. Ама може ли така? Навярно е нормално и е естествено да го чуем от някоя столетница, но изречено от лидера на БСП звучи първосигнално и елементарно! Да, вотът приключи, но не защото Борисов го нямаше, а защото БСП не защитиха с никакви факти доводите си. “Аргументите” им се оказаха кухи и повече биха подхождали на някоя новооснована партийка с провинциален опит. А и що за изявление беше това? Не беше ли редно да чуем едно грамотно изложение на темата за корупцията, подкрепено с фактология за различните й проявления? А къде са фактите, доказващи “провала” на управляващите? Да не говорим, че това емоционално въплъщаване в образа на севернокорейски вожд, ни идва малко множко и странно. Е, как да гледаш сериозно на такъв лидер, който в парламентарната зала си позволява демонстриране на неуважение към институцията, представлявана от министър-председателя, наричайки го “страхливец” или замествайки името му със “страхливия”! За какво може да говори подобно отношение, ако не за падение на политическите нрави? А после се чудим кой провокира агресията в обществото…
Доверието към БСП не просто е разколебано, то се срива главоломно. Днешният дебат показа колко непригодна е тя да изпълнява ролята на алтернативна опозиция. С право някои определиха преждевременно този вот като автогол. С право Десислава Атанасова – депутат от ГЕРБ, отбеляза, че той е една добра илюстрация на пълната безпомощност на БСП. Това беше вот на процедурни игри, а изказванията на червените депутати не бяха нищо повече от една компилация между фалшиви новини, вестнникарски изрезки и социологически резултати. Не чухме никакви аргументи, подкрепени със сигурни източници за т.н. от тях “провал на Министерския съвет в борбата му с корупцията”. Трябваше да чуем за няколко “притоплени манджи”, поднесени от познати “чалгаджии”, както сполучливо успя да ги определи Цветан Цветанов. На практика, БСП-депутатите се опитваха през цялото време да отклоняват фокуса от себе си и да пренасочат дебата чрез процедурни хватки. Правеха го, нарушавайки правилника, като под прикритието на процедура за лично обяснение или по начина на водене, се опитваха да пробутат отново неверни тези.
Вотът с право бе определен от управляващото мнозинство като пълен провал за вносителите му. Нито един сериозен аргумент и никакви достоверни факти! Нито една алтернатива в борбата с корупцията! Политическото говорене за корупцията трябва да е с факти. Не може да се говори с лъжи и фалшиви новини. Какъв ментор можеш да си и да даваш оценки за корупцията, когато не гласувайки за антикорупционния закон, ти се превръщаш в част от нея. БСП не усети как сама попадна в паяжината на собственото си минало и отново ни припомни, че тя винаги е била генератор на корупция. Повтарянето на мантрата: ”Който се изправи срещу корупцията, го мачкат!”, съвсем не оневинява човека, за когото депутата Делян Добрев изнесе достоверни факти. Произнесени документирано от трибуната на парламента, те прозвучаха доста стряскащо. Особeно, ако се отнася за личности, претендиращи да са морални съдници и “чистачи”.
Щеше да е добре, ако по време на дебата, на вносителите по-често им се напомняше, че вотът е за “провала” на правителството в борбата с корупцията. Очакването наистина бе за едно аргументирано говорене. Но объркването им стигна до там, че стремейки се да разпръсне облаците над колежката си Йончева, Ерменков поиска от правителството “да разкаже с какви корупционни практики се е справило”. Ха, сега! Голям завой! Не трябваше ли да слушаме как БСП ще защити мотивите на вота, а не да го превръща в говорилня. При това говореха спекулативно, както обичат да говорят по време на пресконференциите си. Журналистическо-социологическите умозаключения, неподкрепени с факти и аргументи не са достатъчни за един вот на недоверие. А на фона на изказването на Цецка Цачева – министър на правосъдието, окончателно отпадна и основния мотив в искания вот – правителството нищо не било правило.
Според мен, две са предпоставките за съществуването на корупцията като реалност и като усещане. Едната – нагласите на бъларското общество да се примирява, да участва и да не сигнализириа за нея. Втората – липсата на доверие в институциите, което активира говоренето за корупцията. А то вече много напомня на говоренето за съществуването на чудовището Неси, което никой не е виждал реално, а за него съществуват само митове и легенди. Е, само те не са достатъчни за един успешен вот на недоверие! Иначе се превръща в резил!
