Не, няма да правя анализ на известния едноименен роман на руския писател Лев Толстой, нито ще разсъждавам върху онези пасажи, в които откриваме много мъдрост за войната и за мира. Някога учихме наизуст цели абзаци. Моят любим учител Ангел Ташев искаше надълго и нашироко да обясняваме антитезата, съдържаща се в заглавието: мирът като състояние, противоположно на войната, но също и темата за войната и отражението й върху обществото (мир) и индивидуалните човешки съдби Моето поколение израснахме във времето на “Студената война”. Днес сме свидетели на “горещата война”, която Русия води срещу суверенна Украйна. Тази война носи много смърт и разрушения. Но това не е конвенциална война, в която всяка от армиите има за цел да нанася удари на противниковата армия с конвенциални оръжия, да отслабва и да унищожава военната мощ на противника. Днешната война в Украйна не покрива нашата представа за такава война, която да се провежда с тактиката на бойното поле и между две държави.
В конвенциална война е участвал моят баща („Моят баща и войната“). Той не е убивал, а като санитар е спасявал човешки животи. Чувала съм го да казва, че по време на война не ти остава време да изпиташ страх от опасностите. Водещa била решимостта на войника. От него знам, че не умирането е страшно, а това да убиваш. Много след края на войната картините от войната спохождали сънищата му. Казваше, че войната променя хората. От война можеш да се върнеш жив, но да загубиш част от душата си. Бях малка, за да го разбера. По-късно, когато учех за т.н. “изгубено поколение” в западната литература, ми стана ясно какво е имал предвид баща ми. Опустошителната сила на войната може да ти отнеме бъдещето, оставяйки те в плен на спомена за срещата със смъртта. Разказваше ми, все едно го преживяваше отново. Препускал е със санитарния фургон по бойното поле, без да мисли върху това, че някой куршум може да го застигне. Пренасял ранените и мъртви тела на познати и непознати бойни другари. Отначало се стряскал от кръвта наоколо, но разбрал, че когато си на война, тя е част от нея. Виждаш само тичащите войници и насочените напред щикове. Оглушаваш за снарядите и за свистенето на куршумите. Не мислиш за края. След всеки бой – въздишка… че си останал жив и този път. После повдигаш очи към небето….и продължаваш да си задаваш въпроси за смислеността на живота и за смисъла на смъртта. Но даже и през ум не ти минава, че вече си част от историята.
Руско-украинската война е война за геноцид над украинския народ и за унищожаването му като нация. Войната е агресивна и експанзионистична за завладяване на чужда територия. В прицела са цивилни граждани – деца, жени, мъже, граждански обекти и инфраструктура. Темата е твърде сериозна за коментиране, защото става въпрос за военни престъпления и нарушаване на всички правила за водене на бойни действия. Нарушават се брутално съществуващите международни договори и споразумения за спазване на човешките права и съхраняване на световния мир. Случващото се поразява в дълбочина ценностното ни отношение към живота и към неговото насилствено отнемане. При такава война, достигаща до всеки от нас, благодарение на технологиите – чрез звук, образ, текст и бежански потоци, ни дава пълна яснота кой е агресора и коя е жертвата. „Войната е варварска, само когато атакуваме мирен съсед. Но в моментите, когато защитаваме родината си, това е свещен дълг ”(Гай Мопасан). „Всяко отхвърляне на омразен нашественик е законно нещо. Нещо повече, това е неплатен дълг на всеки народ към своите предци”(Стендал).
В Украйна се извършва геноцид и деукраинизация. За целта е необходимо да се докаже съществуването на ключов елемент от това престъпление – намeрение и действия за пълно или частично унищожаване на украинците като национална група. Освен масовите убийства на украински граждани и на всички, които отказват да се подчинят на руските окупатори, агресорът всеки ден извежда насилствено от Украйна хиляди деца – сираци и такива с родители. По данни на правозащитната оранизация „КримСОС“, те са над 120 000. Според организацията само от Мариупол са отведени 40 000 деца – първо в окупирания Донецк, а след това и по посока на руския Таганрог. Руските нашественици казват, че са сираци, но всички сираци, включително от сиропиталищата, са били централно евакуирани от Мариупол още на 24-25 февруари през първите два дни на войната. „Това е явно нарушение на правата на детето, основните права на човека и международното хуманитарно право“, казва Евгений Ярошенко, анализатор от организацията. Целта е деукраинизация. Депортирането на децата бе потвърдиено и комисарят на Върховната Рада по правата на човека Людмила Денисова. А предвид факта, че Държавната дума на Руската федерация вече работи по съответните изменения в законодателството относно ускорената процедура за осиновяване на деца от Донбас и от цяла Украйна, връщането на детето в неговото украинско семейство ще стане невъзможно. Към насилственото депортиране добавете и хилядите убити деца и онези, в чиито очи завинаги ще останат гледките от войната.
Si vis pacem, para bellum (Публий Флавии Вегеций ренат ). Ако искаш мир, готви се за война. Сега казваме, че е война, но трябва да се готвим за мира, защото войната ще свърши. Аз разглеждам всяка сутрин украинските информационни портали и сайтове, и съм силно впечатлена от активността на държавните глави на европейските държави – президенти и министър-председатели. Техните контакти с украинския президент и с представители на властта в Украйна са ежедневни и са свързани не само с войната и с оказване на хуманитарна и военна помощ, но и с утрешниия ден на Украйна. Заради неясната си позиция, България е в пълна изолация. Нямаме и външен министър, предвид демонстрираната от нея пасивност. А при всичките дефицити на министър-председателя ни, външната ни политика е в точката на замръзване. Трябва да го признаем – България загуби и продължава да губи завоювания вече външнополитически имидж по време на управлението на Борисов. Само преди година външната ни политика даваше живот на междудържавните отношения на Балканите. Тази лидерска роля на България не беше без значение за геополитиката в тази част на Европа.
В момента в Украйна е война, но другите държави отсега работят за своето място в следвоенното възстановяване на тази европейска държава. Трябва да го кажа – след пандемията и последствията, породили не една, а много кризи, възстановяването на Украйна вече е и европейски проблем. След посещението на Урсула фон дер Лайен в Киев, Украйна ще се ползва със специален статут за влизане в Европейския съюз. Факт, който трябва да ни подскаже, че възстановяването й ще пренастрои живота на европейските граждани и на европейската икономика. Ще се отрази и на световния ред, и на международните отношения. Ще се наложи и пренастройване на европейското финансиране. Някак естествено солидарните политики, насочени към Украйна, ще ни припомнят как преди 75 години стартира плана “Маршал” за следвоенното възстановяване на Европа. Той предвиждаше 13 млрд долара американска финансова помощ за европейските държави за четиригодишен период. Право на помощта имаха онези страни, които са се присъединили към ЕВропейската организация за икономическо сътрудничество. Но имашe едно условие – в съответното правителство да няма комунисти. Любопитен е факта, че за да получат помощта, Франция и Италия изгониха комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война.
Случаят днес е различен, но отново става и ще става въпрос кой от коя страна на истината е – на агресора или на жертвата, или предпрочита да шикалкави, надявайки се да държи в заблуждение съюзниците и партньорите от ЕС и от НАТО. Защото България заедно с Унгария са единствените държави, които към този момент не оказват военна помощ за Украйна. Защо? В този контекст ще ви попитам дали знаете или дали си спомняте, че през юли 1947 година комунистическото правителство на Георги Димитров отказва да вземе участие в плана “Маршал”. В същото време то се занимава с “важна” коминтерновска задача – да македонизира населението от Благоевградски окръг и да подготви присъединяването му към новосформираната югославска държава Македония. Затова ”…Министерски съвет отчете обстоятелството, че България е пристъпила вече към осъществяване на своя държавен народностопански план, който би бил изложен на опасност(?!)…българското правителство счита, че България не може нито прямо, нито косвено да съдейства на сепаратни(?!) инициативи, които ако се осъществят, биха довели до разделение на ЕВропа.” Планът “Маршал” е определен като “сепаратна инициатива”! Всъщност истината е, че българското правителство – комунистическо по своя характер, отказва да изпълни условието, т.е. в съответното правителство да няма комунисти. А участието ни в този план означаваше пълното възстановяване на пораженията от войната, модернизиране на промишлеността, условия за свободна търговия в рамките на континента, но и предотвратяване разпространението на комунистическата доктрина. Този отказ блокира участието и помощите на почти всички държави от т.н. Източен блок, в т.ч. и на България. А резултатът след 45 години, го знаете.
Върнах ви години назад, защото по мое мнение – Европа е пред втори план, който ще нарека условно със същото име “Маршал”. Както и да се казва, той ще е свързан с Украйна и с бъдещето на Европейския съюз. Вече са на ход и междудържавни активности, свързани с настоящи и с бъдещи решения. Къде е България в този процес? Няма я! А този процес вече си има и своите лидери. Няма да пропусна стълбовете на европейската политика като Великобритания, Франция, Германия…Но вижте какво правят Полша и онези малки прибалтийски републики. Какво да кажем за държави, които са на хиляди километра от Украйна – Канада, Австралия, Япония…Държа да отбележа специалната роля на съседна Турция и нейната ангажираност да съдейства за по-бързото приключване на войната. Не случайно тя се ползва с доверието на Украйна. Нещо повече, Турция не стои встрани от решаването на проблемите, които касаят държавите-членки на ЕС. Ще посоча само един пример, касаещ девирсификацията на газовите доставки. От вчерашния разговор между турския президент Ердоган и австрийския канцлер Карл Нехамер, предхождащ неговата среща днес с Владимир Путин в Москва, стана ясно, че Турция продължава да прави всичко възможно за установяване на мир между Русия и Украйна. Той заяви, че енергийните ресурси в Каспийския басейн и Източното Средиземноморие ще бъдат транспортирани към Европа през Турция, като обърна внимание на стратегическия характер. Ердоган отбеляза също, че те могат да разширят сътрудничеството си с Австрия, която е важен център на европейското разпределение на природния газ в тази област в момента. В същото време България има всички шансове да оптимизира капацитета на “Балкански поток” и да търси поливръзки за интегриране на възможности.
Война и мир…. Ако искаш мир, готви се за война. Сега е война, но трябва да се готвим и за мира, защото войната трябва да свърши. И ще свърши. Сега, и после ще е време за работа, много работа…А къде в този процес е България?
