Корумпираните чиновници видяха във войната специални изкусителни възможности за коорупция
Петро Герасименко, Zahid.net
Войната е допълнителен повод за борба с корупцията, а не специално условие за прикриването й. Корупцията по време на война е съюзник на врага в страната.
В навечерието на годишнината от пълномащабната руска инвазия в Украйна се разразиха поредица от шумни корупционни скандали. На първо място в информационното поле на воюващата страна бяха не новините от фронтовата линия, а злоупотребите в сферата на обществените поръчки на Министерството на отбраната. Цялото общество започна да изчислява цената на яйцата, картофите и други продукти. Тогава корупционните разкрития обхванаха данъчната служба, митниците, държавните органи, военните комисариати и военнолекарските комисии. Освен това стана известно, че руската агресия не е попречила на отделни народни депутати да натрупат значителни богатства и да водят начин на живот, който не съответства на нивото на техните официални доходи.
Обществото сякаш се е събудило в друга реалност. Изведнъж стана ясно, че въпреки голямата война корупцията в Украйна не е изчезнала никъде. Напротив, войната създаде допълнителни възможности за незаконно обогатяване. Военната агресия на Русия не попречи на хората да насочат усилията си не към спасяването на държавата, а към собственото си обогатяване. Ограничаването на достъпа до отворени данни за държавни служители, затварянето на част от информацията за покупки откри нови хоризонти за умните бизнесмени. Във войната корумпираните чиновници видяха специални изкусителни възможности за корупция. И решиха да ги използват.
Когато Володимир Зеленски каза пред форума за нова икономика на Bloomberg през ноември 2022 г., че в Украйна няма корупция, защото корумпираните са напуснали страната с откраднатите пари, беше ясно, че президентът – меко казано, греши. Или иска да вярва в нещо, което всъщност не съществува. Изглежда, че войната трябва да обедини обществото в конфронтация с врага. Но истината е, че корупцията не се лекува с война. Войната може само да направи това явление по-малко видимо. Пренася го в сянка, прави го по-малко публично. Но това, че правителството не забелязва корупцията, не я прави по-малка. Рано или късно корупцията ще си проличи. И никакво военно положение няма да попречи да избухне нов корупционен скандал.
На фона на украинските корупционни трусове някои започнаха да изразяват мнения, че борбата с корупцията не заслужава особено внимание. Разсъжденията им се свеждат до няколко опорки. Че разкриването на корупционни практики предизвиква значително смущение и разочарование в обществото и спад на доверието в държавните институции. Не само, а и че информацията за злоупотреби при доставки, изнудване на митниците, подкупи във военномедицинските комисии действа деморализиращо на армията. А това е опасно в условията на пълномащабна война. Винаги можем да се борим с корупцията, а и няма нито една страна в света без корупция. Така че не трябва да се тревожим сериозно. По-добре е да не раздухваме теми, които предизвикват вълна от народно възмущение, а да се концентрираме върху постигането на военна победа и запазването на единството. Това е долу-горе…
Има известна съблазнителна логика в подобни мисли. Но факт е, че мащабната корупция никога не е допринесла за военна победа. Но почти винаги водеше до поражения във войната. Прикриването на злоупотреби от служители на различни нива и области наистина може да създаде илюзия в части от обществото, че всичко е под контрол. Че корумпираните чиновници са изчезнали някъде, заминали са в чужбина или внезапно им се е събудила съвестта. Да вярваш в такава илюзия е приятно и удобно. Помага за успокояване на ума, придобиване на вътрешен баланс и увереност. Да се формира мнение, че всички работят за една благородна цел – победата над врага. Но това ще бъде само илюзия. Самоизмама. А във военен сблъсък печелят тези, които са способни на самокритика. Те умеят да виждат слабостите не само във врага, но и в себе си. И са способни да разпознават реалността такава, каквато е. Без декорации и самодоволство. Не за да се разочаровате, да се откажете и да се съмнявате в целесъобразността на борбата, а за да се промените, станете по-силни и победете.
Икономисти смятат, че заради корупцията Украйна губи 1,5 до 3% от растежа на БВП всяка година. Корупцията обаче не причинява само икономически щети. Понижава защитните сили. Загубите от неефективно военновременно управление са трудни за изчисляване и отчитане. Но това не ги прави по-малки или по-невидими. Просто към икономическото се добавя военно измерение. А корупцията в различни държавни структури трябва да се плаща не с БВП, а с човешки животи на фронта.
Войната се печели не само с техническо превъзходство или патриотизъм. Тя ще бъде спечелена от един ефективен държавен апарат. Ако значителна част от държавната машина е засегната от корупция, това оказва пряко влияние върху хода на военните действия и загубите на фронта. Корупцията толерира неправилен подбор на хора за ръководни позиции, особено в сектора на отбраната. Там, където корупцията върлува, често управляват не най-способните, а тези, които най-добре се вписват в системата. Корупцията води до срив в доставките на военни боеприпаси, оборудване и боеприпаси. Корупцията е враг на техническия прогрес и креативността. Корупцията отслабва всяка икономика, която вече е отслабена от войната. Корупцията създава негативни нагласи в обществото. Нивелира концепцията за справедливост и отговорност. Предизвиква разочарование в чуждестранните партньори. Корупцията е мощен вътрешен враг, който отслабва държавата. Корупцията ни държи далеч от победата. Колкото по-висока е корупцията, толкова по-висока цена ще трябва да платят украинците.
От друга страна имаме късмет, че срещу нас е тотално корупционен агресор. Хората обичат да сравняват Русия с тоталитарните режими от миналото, а Путин с диктатори, мечтаещи да завладеят света. Всъщност имперските машинации на Кремъл и агресивните амбиции на Путин изглеждат незначителни. В световната история е трудно да се намери пример за по-корумпирана държава, дръзнала да започне агресивна война за преразпределение на геополитическата карта на света от Русия на Путин.
Клептокрация, корупция, кръгова финансова помощ заедно с липсата на политическа конкуренция и тотална цензура – това е съвременна Русия. В такава система държавният апарат работи сам за себе си и е отделна каста. Органите на реда са гръбнакът на авторитарния режим и също участват в корупционната пирамида. За каквато и да било публичност на чиновниците и източниците на тяхното богатство не е необходимо да говорим. Свръхпечалбите от продажбата на енергийни източници се крадат най-вече от елитите. На длъжности в правителството и армията се назначават хора на принципа на клептокрацията и лоялността към системата, а не на професионализма. Русия изостава технологично от Запада по много критерии. И ако се наложи да влезе в пряк военен конфликт с НАТО, едва ли войната ще продължи много дълго.
Руската армия изобщо не е съвременен Вермахт. Руските генерали абсолютно не са командири от нивото на Манщайн, Ромел, Гудериан или Модел. Руският Генерален щаб не е германският OKH от Втората световна война. Ако Третият райх имаше същото ниво на корупция като в съвременна Русия, той дори не би могъл да победи Полша. Танкови армии, Луфтвафе, най-нови оръжия, ракети – всичко това ще бъде реализирано предимно на хартия или не в количеството и качеството, достатъчни за успешна агресия. Утвърждаването на теорията за блицкриг на практика би се превърнало в нещо подобно на руската инвазия в Украйна миналата година.
Трябва да признаем: корупцията е наш вътрешен враг. Но също така е наш мощен съюзник вътре в Русия. Нашата задача не е да заглушим корупцията, а да я минимизираме. А на агресора можем само да му пожелаем повече корупция на всички нива и във всички измерения.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Війна і корупція. У війні корупціонери побачили особливі спокусливі корупційні можливості, Петро Герасименко,Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
