Как украинската нация е принудена да изгради силна държава
Войната в Украйна продължава вече девета година. И изминаха точно шест месеца, откакто военните действия придобиха мащаб, сравним само с битките на световните войни. Реално ние се противопоставяме на Русия много по-дълго.
Векове наред руснаците се опитваха да унищожат нашата държавност и да пренапишат историята, защото само с поробената Украйна можеха да съществуват техните имперски проекти под различни форми. Изглеждаше, че след ликвидирането на последния от тях – СССР, украинците най-накрая спокойно могат да започнат да строят собствена държава.
Всъщност Русия, затънала в собствените си проблеми, никога не е изоставяла опитите си да запази контрола над своя „своенравен“ съсед. След разпадането на СССР хибридната агресия на Кремъл беше насочена към украинската икономика в продължение на десетилетия и разделяше украинците по често пресилени, митични въпроси, независимо дали става дума за език или религия. Блъскайте чела и доминирайте – нещо такова беше планът на Руската федерация.
Една бедна страна с корумпирано правителство, спъващо се в идеологически спорове, е идеалният „малък брат“ за Русия на Путин. Покорен съсед, зависим от подаяния от Москва, е единственият статут на Украйна, който устройва елитите на „КГБ“.
Оранжевата революция от 2004 г. беше първият наистина тревожен сигнал за Кремъл, който ясно фиксира евроатлантическия курс и стремежите на украинците. Опитите на официален Киев да се измъкне от обятията на „братския народ“ много преди окупацията на Крим и част от Донбас обаче се натъкнаха на острата реакция на Москва. Забелязвайки възгледи към Запада, руснаците незабавно оказаха натиск върху украинските власти, като повишиха цените на газа, блокираха украинския износ и забраниха транзита към трети страни.
Да я бият с този камшик отчасти позволи самата Украйна, често потопена в политически кризи. Икономиката също беше буквално зависима от Русия, като се започне от доставката на енергийни ресурси и се стигне до съвместни проекти във военно-промишления комплекс, авиацията и ядрения сектор.
Големият бизнес и олигарсите като класа в Украйна бяха хранени от Русия – едни просто бързаха да отмъкнат своето парче от баницата от масата в Кремъл, докато други, под контрола на московската администрация, създадоха финансова основа Украйна да стават още по-зависими от северния си съсед.
А самите политици в Украйна се отправиха към Москва, охотно приемайки насърчението на Кремъл. И като копие възприеха от руските чиновници лош вкус в интериора и живот в стила на хайвер с лъжици, лов на мечки и имения със стотици стаи. Корупцията дълго време витаеше в украинските държавни компании и държавни органи, цели парламентарни партии живееха в парадигмата на Кремъл, където Украйна не е държава, а територия на руско влияние.
От години обикновените украинци са дълбоко потопени в руското културно пространство, сцена и телевизия. Смееха се на плоски и вулгарни шеги, слушаха безвкусни песни и гледаха „героични“ филми за „доблестната“ съветска армия и руските „ченгета“.
Руснаците, позовавайки се на общото съветско минало, дори се заиграха с идеята за единен национален футболен шампионат. За парите на „Газпром“ те всъщност се опитаха да възродят турнира от времето на СССР – с „носталгична“ конфронтация между киевското „Динамо“ и московския „Спартак“, което всъщност отдавна не представляваше голям интерес за всеки.
Когато „тоягата“ и „морковът“ не проработиха, Русия беше готова да плати, обещавайки милиарди долари заеми и отстъпки за газ в замяна на изоставяне на Споразумението за асоцииране с ЕС. Но подкупите, които беларуският режим приема с благодарност, бяха отхвърлени от украинците преди осем години. И избраха своя път без Русия. С изключение може би на бившия президент и неговия антураж, принудени да живеят в изгнание и да носят стигмата на предатели.
За отхвърлянето на руската „грижа и любов“ в Москва решиха да накажат украинците, като посегнаха на Крим и Донбас, а по-късно започнаха пълномащабно нахлуване в Украйна. Смъртта и разрушенията, които Русия донесе, разкриха истинското лице и намерения на режима в Кремъл.
Зад маската на „големия брат“ се криеше садист и психопат, изискващ безусловно подчинение. Отмъщението се превърна в кървава война, убийства на цивилни и бомбардировки на предимно рускоезични региони, където украинците не посрещнаха окупаторите с цветя и прегръдки.
Разрушен е митът за братските народи. В един момент светът стана черно-бял, затваряйки въпроса кои са руснаците и Русия за украинците. В скръбта и лишенията, които сполетяха Украйна, нацията укрепна. Нация, която не се съмнява в победата си и обединен народ, решен да прогони врага.
Ние станахме силна нация, която сега трябва да стане силна държава. И трябва да се изгради сега, без да се разбират реалните перспективи за края на войната. В края на краищата, дори когато Русия спре обстрела на мирни градове и ракетния терор, войната няма да свърши. И не само защото този враг все още ще бъде в квартала.
Войната ще остане на разрушените булеварди на Харков, на разрушените квартали на Мариупол, ще се помни дълго от стените на къщите в уютните предградия на Киев – Буча, Гостомел Бородянка и Ирпен. Трагедията и скръбта ще живеят в семействата, чиито деца, синове, съпруги и съпрузи са дали живота си в тази война.
Възстановяването на една държава след война може да бъде далеч от лесна задача, изискваща не само колосални инвестиции, но и икономическо пренастройване, създаване на реални стимули за бизнеса и често непопулярни решения. Готовността за тях е знак за силна нация.
По пътя на прераждането от руините може би Украйна няма да се превърне в европейски Израел, с който страната ни все повече се сравнява. Ние имаме свой път на успех, който обаче едва ли ще е лесен. По едно време същият Израел, заобиколен от врагове, дори трябваше да се научи да казва „не“ на своите съюзници и да избира трудни решения, за да не загуби държавата.
От друга страна, колкото и парадоксално да звучи, сега е златното време на възможности за Украйна. Такава ангажираност от страна на цивилизования свят може би никога не е била през всичките години на новата ни история. Просперираща и стабилна Украйна е идеална „история на успеха“ за западните демокрации, които отдавна нямат причина да си спомнят истинското значение на своите ценности.
Украинците проливат кръв и гордо отиват на смърт за своето европейско бъдеще още от Революцията на достойнството. Руската агресия не успя да сломи духа ни и само ускори раздялата с „големия брат“. Цената за истинската Независимост е ужасна, но ние продължаваме да я плащаме всеки ден, без колебание. Украйна се наложи да бъде уважавана и дори да й се възхищават.
Свободните хора са способни да се отърват от комплексите за малоценност, да поемат отговорност за семейството и страната си. Родената в Киев Голда Меир, четвъртият министър-председател в историята на Израел, каза, че никой не може да защити дома ни по-добре от нас.
A защитата на Украйна е не само победа във войната за независимост, това е и желанието на украинците да се променят сега, да признаят грешките си и да съединят страната, без да поглеждат назад към миналото. В крайна сметка работата върху тези грешки вече не е въпрос на желание или избор, а битка за оцеляване. Не просто десетки милиони хора с еднакви емблеми в паспортите, а велика нация и възродена държава.
Прев. от укр.
*Война за Независимость. Как украинская нация вынуждена строить сильное государство, редакционна статия на РБК-Украина, посветена на 31-та годишнина на Независимостта на Украйна
