Защитата на демокрацията в Европа и Украйна като неразделна част от континента е работа на самите европейци
Лесь Димань
Хората все повече се питат кога ще свърши руската война срещу Украйна? Кога ще свърши варварството на Владимир Путин? Отговорът на тези въпроси зависи най-вече от Украйна, но и от ЕС, САЩ, Великобритания и от другите демокрации по света. В кръга на външните сили Европейският съюз трябва да има решаващата дума в отговора, тъй като ЕС е в онази част на света, която е най-засегната от руската агресия срещу Украйна.
Кремъл беше уверен, че може да си позволи да атакува съседна държава. Ето защо го направи, пише бившият министър-председател на Словакия и президент на Центъра за европейски изследвания Вилфрид Мартенс Микулаш Дзуринда в статия за EUObserver. Според него в Москва са смятали, че ядреното възпиране между Руската федерация и Запада е равностойно и следователно не представлява проблем. Освен това на руските служители им се привидя, че от военна гледна точка Европа постепенно изчезва от картата на света, Америка губи влияние, а Китай, напротив, е във възход. Руската страна знаеше, че САЩ все повече ще се фокусират върху събитията в Хонконг, Тайван и Южнокитайско море. Несъмнено Путин беше развеселен и успокоен от изтеглянето на американските войски от Афганистан. „Най-просто казано, уважението на Кремъл към Запада в крайна сметка падна и в частност това към ЕС – се изпари напълно. Военните събития в Украйна показват, че сме се запътили към замразен конфликт с безпрецедентен мащаб и с тежки последствия“, пише Дзуринда.
Сценарият “Черен лебед”**
Бившият министър-председател на Словакия си спомни как наскоро чул разказа на един от влиятелните европейски политолози за съдбата на Корея, което очаква и Украйна. Тя на практика ще бъде разделена на две държави с много различни съдби. Авторът допуска, че според теорията за “Черния лебед” такъв сценарий е напълно възможен.Особено като се знае откога съществува непризнатата „република“ в молдовското Приднестровие, как Русия отдели Абхазия и Южна Осетия от Грузия и колко бързо анексира Крим. Почти половин век Европа не може да реши кипърския проблем (в същото време Турция е член на НАТО и кандидат за членство в ЕС).
Но може ли да се направи нещо, за да се предотврати появата на „Черния лебед“ в Украйна? Дзуринда пише, че Западът трябва да си възвърне авторитета и уважението, на които се радваше по време на Студената война. Но този път разликата ще бъде, че ключовата роля в защитата на демокрацията в Европа и Украйна като неразделна част от континента трябва да играе ЕС в тясно сътрудничество с Великобритания и САЩ.
„Най-просто казано, ако искаме да предотвратим „кореизацията“ на Украйна, ако искаме да върнем разума на Кремъл, тогава ЕС трябва да започне да изгражда ефективно военно възпиране. Дните на декларациите, глобалните стратегии или „стратегическите компаси“ отминаха. Или ще започнем да изграждаме европейски въоръжени сили с ефективни способности, или бандата на Путин и неговите „последователи“ ще продължат да избират години или десетилетия кой следващ украински град да бомбардират. А ние в Европа ще продължим да се успокояваме, че катастрофата се случва само в Украйна, надявайки се, че член 5 от НАТО не е хартиен тигър“, – пише бившият ръководител на правителството на Словакия.
Скептиците или т.н. „европейски реалисти“ ще твърдят, че увеличаването на европейската военна мощ не е задължително да спре или да възпира Путин. Очевидно е, че Европа със силна армия не е крайната предпоставка за края на войната в Украйна. Няма съмнение обаче, че това е важна предпоставка. Необходимо е Путин да бъде накаран да разбере, че ЕС е способен не само да се откачи от руските енергоносители, но и да защити себе си и своите съюзници, ако е необходимо. Също така е съвсем очевидно, че на преговорите позицията на европейските лидери ще бъде съвсем различна, ако е подкрепена не само с торби с пари, но и с компетентна и силна армия в бойна готовност.
САЩ ще бъдат изцяло заети с Индо-тихоокеанския регион, както и с проблемите на Иран и Северна Корея. И всички ще бъдат благодарни, ако Вашингтон успее сам да разреши тези предизвикателства. Но що се отнася до предизвикателствата в Европа, европейците са тези, които ще трябва да ги решават сами. Няма да е лесно да симулираме развитието на събитията в Украйна, когато започне натрупването на европейска военна мощ. Все пак е по-добре „оставете войниците да го направят“.
Вместо това политиците трябва да вземат решителни, принципни, отговорни и далновидни решения. А началото на формирането на европейски отбранителни способности е едно от най-неотложните решения. Може би някой не харесва тази идея. Но ако бъде отхвърлена, тогава е необходимо незабавно да се отговори на въпроса: каква е алтернативата на това? Какво остава за Украйна и жителите на ЕС, ако сегашната беззащитност продължи?
Разбира се, от политическите лидери се очаква да говорят добре. Но днес само това не е достатъчно. Те трябва също да могат да действат решително. Решението на Франция да позволи на Германия достъп до нейния „ядрен куфар“ може да бъде първата стъпка на Европа към възможността да се защити. А Германия от своя страна може да похарчи 50 милиарда евро, или половината от увеличението на годишния бюджет за отбрана, за създаването на Въоръжените сили на Европа.
Прев. от укр.
* Лесь Димань, EUObserver::ЭС потрiбна своя армiя, вiйна Росii проти Украiна це довела
**Ливанският есеист Насим Талеб за първи път въвежда през 2008 година теорията за Черния лебед в книгата си “Черният лебед: въздействието на крайно невероятното”. Става въпрос за събития с ниска вероятност на възникване и на случване и затова не се смятат за вероятни.
