Si vis pacem, para bellum
Микола Мороз, Zahid.net
На 6 юни френският президент Еманюел Макрон направи относително сензационно изявление. В интервю за телевизионните канали TF1 и France 2 той заяви, че възнамерява да предостави на Украйна редица модернизирани многоцелеви изтребители Mirage 2000-5 . „Те ще позволят на Украйна да защити своята територия и въздушно пространство“, отбеляза той. В същото време президентът каза, че Франция скоро ще покани украински пилоти на обучение. Освен това в страната ще бъдат обучени 4500 украински военни. А преди това френски инструктори ще дойдат в Украйна, за да обучат на място хиляди украински новобранци.
Защо сензационността на тази новина е „относителна“. Защото през последните няколко месеца светът свикна с неочакваните изказвания на френския президент, като се започне от изявлението му през февруари за целесъобразността на изпращането на западни войски в Украйна. За нас тези изненади от Макрон са приятни, за руснаците – разбира се, напротив, за много западни партньори – шокиращи. Те бяха доста шокиращи, но с течение на времето все повече свикват както с изказванията, така и със самата идея за необходимостта от по-широко и по-дълбоко участие в руско-украинската война.
Защото какви бяха всички тези изказвания на Еманюел Макрон? Голяма любов към Украйна, загриженост за нейните интереси и живота на нейните граждани? Малко вероятно. Искате ли да зарадвате Володимир Зеленски в навечерието на посещението му във Франция? До известна степен, но дори не е близо до основната причина. Основният двигател беше ясното съзнание на френския президент, че руско-украинската война не е чужда за него, страната му и Европа като цяло.
Русия става все по-опасна. Прехвърля производството си на военни релси, което означава, че милитаризацията му няма да спре нито след година, нито след две, нито след пет. Досега Европа можеше да се надява на военната защита на САЩ, но доколко тези надежди ще се оправдаят след победа на Доналд Тръмп на изборите през ноември – никой не се наема да прогнозира. Европа все още е бавна и инертна по въпросите на глобалната сигурност. Полагат се известни усилия някак да се излезе от ситуацията на тотален пацифизъм, но те явно са недостатъчни.
Такава е суровата реалност в началото на третата година от пълномащабната инвазия на Владимир Путин в Украйна. Още повече, че господарят на Кремъл и клакьорите му от самото начало обявиха, че са във война с „колективния Запад“. Този „колективен Запад“ обаче отдавна третира подобни изявления като глупави шеги. И точно сега започна да го разбира, че тук няма миризма на шеги.
Преди няколко дни по време на среща с редакторите на западни информационни агенции Путин с пяна на уста доказа, че Русия никога няма да започне война срещу Запада. „Измислиха, че Русия иска да атакува НАТО. Напълно ли си луд или какво? Глупав като тази маса? Кой го е измислил? Това са глупости, кучешка заблуда“, – така руският лидер емоционално увери Запада в своите изключително мирни намерения.
Но вместо да се успокои, това само го напрегна още повече. Защото защо да ври и кипи толкова много, ако съвестта му е чиста. Е, като „чист“, откъде Путин има чиста съвест? Но във всеки случай уверенията на Путин традиционно показват, че всичко ще бъде точно обратното. Да си припомним колко страстно той веднъж увери, че Крим е украински и Русия никога няма да посегне на него. И после, че „зелените човечета“ не са руски войници. Или това в Донбас – „ихтамнет“(„те ще си отидат.“). И колко упорито Путин убеждаваше Запада, че няма да се стигне до пълномащабно нахлуване в Украйна – до края на февруари той уверяваше, че няма ни най-малко основание за безпокойство.
И сега има уверение, че Русия няма да нападне „колективния Запад“. Но преди всичко трябва да се признае, че Русия вече го нападна. Тя атакува Украйна, която беше в процес на интензивна интеграция със Запада. И всички разбират, че това не е просто „специална военна операция“ с уж цел гарантиране на сигурността на Русия. Всъщност Путин се опитва да унищожи съвременната проевропейска украинска нация, нейната държава, която, макар и не много ускорено, все пак върви по пътя на европейската и евроатлантическата интеграция. Така че Кремъл вече започна да разрушава геополитическите лимани на Стария континент. Все още е трудно да се проумеят мащабите и последствията от това геостратегическо разрушение.
Ясно е обаче, че се задава нещо изключително опасно, което заплашва мира и просперитета на континента от края на Втората световна война. Затова Европа ще трябва бързо и радикално да преоцени европейската концепция за „мека сила“ и да я допълни с много по-твърди компоненти. Защото без това няма да може да се избегне още по-голяма война. Планът на Европейския съюз – максимално да разшири търговските връзки и икономическото сътрудничество с Русия, за да я привлече в европейското правно поле, а след това и в полето на западните ценности – напълно се провали.
Бруталната война в Украйна и все по-агресивното поведение на Москва вече променят отношението към концепцията за отбрана и сигурност на Стария континент. Водещите европейски политици спешно започват да сменят приоритетите си. В момента основното е военната подкрепа на Украйна, която е авангардният борец срещу разрушителното влияние на Кремъл. Успоредно с това Европа трябва да модернизира собствените си армии и служби за сигурност с ускорени темпове. Което естествено ще доведе до трансформация на европейските икономики и бум на отбранителната индустрия.
В същото време европейските лидери трябва веднъж завинаги да изоставят идеята, че времето преди руската инвазия в Украйна може да се върне. Забравете всичко, няма да има повече бизнес както обикновено с Русия, поне до смъртта на Путин и пълната трансформация на цялата властова система в Кремъл. Следователно европейските страни ще трябва да преминат към бързи разходи за отбрана. Увеличаването им до ниво, невиждано от десетилетия, след падането на Берлинската стена. Ще трябва да възстановим забравени и занемарени военни традиции. Очевидно ще трябва да се върне наборната военна служба. Съответни мерки вече се подготвят поне в Германия, Франция и Великобритания.
Si vis pacem, para bellum – ако искаш мир, готви се за война – този древен лозунг на Римската империя става по-актуален от всякога за съвременна Европа.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Вiйна i Европа, Микола Мороз, Zahid.net
/https://zaxid.net/statti_tag50974/
