Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще изпрати войски в Украйна, и го направи. Първо каза, че ще изпрати войски на територии, които не са контролирани от Украйна.Това каза той във видеообръщение в 4 часа сутринта на 24 февруари, уведомявайки света, че е решил “да проведа специална военна операция“. Този човек, след оная реч доказа, че за него няма спирачки. По думите на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, днес сме свидетели на „нещо като пълномащабна инвазия“ в Украйна. Това каза той в интервю за NBC „За съжаление Русия доведе войските си до крайна степен на готовност по цялата граница с Украйна – от север, от изток и от юг“.
Руско-укранската война е на ход. Украински източници съобщиха като нейно начало 5:00 ч. , когато руските сили атакуваха границата на няколко места, разказват очевидци. По-специално – ГКПП Гоптивка в Харковска област. ГКПП Бачивск в Сумска област беше атакуван с бронирана техника, а също – и ГКПП „Градушка“. Мощни експлозии са се чули в Киев и Харков. Първоначално пет мощни експлозии се чули на левия бряг в Киев. След кратка пауза – още две експлозии, съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на свидетели. Сутринта на десния бряг на столицата е имало още две мощни експлозии. В Харков се съобщава, че експлозии са били чути в близост до метростанция Студентска, близо до Салтивка. Чуват се звуци на самолети. Между другото, съветникът на министъра на вътрешните работи Антон Геращенко каза, че Русия е нанасяла удари по военни центрове за управление, летища, военни складове в Киев, Харков, Днепър. Не спират артилерийските обстрели на границата.
Видео информацята, която световните агенции разпространява и онова, което чета в обективни украински източници, пресъздават пълномащабна война върху територията на една суверенна държава, с която ни свързват вековни връзки и общо развитие. „Когато къщата на съседа гори, пламъците могат да стигнат и твоята”, казва стара българска поговорка. Тежкият дим от пламналата къща на една братска държава тепърва ще се усеща като отражение върху мира и ще е с многоизмерни последстия върху икономиката, валутните пазари и задълбочаването на енергийната криза. Предвиждам, че тази военна операция ще е дългосрочна, предвид струпването на мощен военен капацитет. Колко от вас си спомнят за публикациите през тези осем години – след окупацията на Крим, в които се говореше как тази територия се превръща във военна база. Само преди двайсетина дни бяха разпространени сателитни снимки – военна техника, претъпкани с военен арсенал казарми и военни бази…
В своята история човечеството е било изправено нееднократно пред съдбоносни мигове. Такъв момент е непосредствената война. Историческият опит доказва, че много пъти дипломацията се е оказвала недостатъчна, особено когато в началото са действията на някоя държава-агресор. Който си е мислил, че Путин ще спре след Крим, ви е излъгал. Бавно и тайно, и не толкова тайно, той продължи с попълзновенията си по източните граници на Украйна. Разгърна мощна хибридна война в широк радиус, покриващ цяла Украйна. Провъзгласяването на Л/ДНР беше руски проект, който можеше само да подскаже какви са намеренията на Русия по-нататък. Демократичният свят прояви наивност и продължи да подценява целенасочените действия на руското правителство и на Путин срещу световния мир. Аз вече писах – санкциите дълго време не изпълниха целите, които се очакваха. Не се отчете навреме риска от бъдещи имперски действия, ръководени не от силата на закона, а от позицията на военната сила.
Демократичният свят и съюзниците от НАТО не направиха всичко възможно, за да бъде предотвратена тази война. Констатирам го със съжаление и няма да спра да го повтарям. Днес продължавам да не виждам световни лидери, които да са категорично готови с действия да отстояват ценностите, свързани с опазване на човешкия живот и на националния суверенитет на държавите. Глобализмът ни отне в някаква степен от бдителността за мира, а военнолюбци винаги е имало, има и ще има. И когато това се случва в XXI век, когато светът се бори с най-страшната пандемия и с кризите, да забъркаш света в една завоевателна и агресивна война, нападайки независима и суверенна държава, това може да бъде определено единствено като лудост. Затова оттук- нататък на ход са онези, които претендират за европейско и за световно лидерство. Ако ги има! Украйна не бива да бъде оставена сама да се справя с агресора. Що се отнася до България, позицията ни трябва да е категорична – като на държава-член на ЕС и на НАТО. На снишаването и на туткането трябва да се сложи край, защото който седи на два стола, винаги пада на земята!
