НЯМА РЕАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА ВЛАСТТА В СКОПИЕ

Време за четене: 7 минути

Покрай призива на премиера Петков към държавния глава за свикване на КСНС, се активира и темата за РСМ и ветото на България за началото на преговорите й за влизане в Европейския съюз. Аз моята позиция по този повод я изложих в публикацията “РСМ трябва да участва с действия в конструктивен диалог”. В нея се опитах да обоснова защо е много важно правителството първо да свърши неговата част от работата, преди да я прехвърли на Народното събрание. И тъй като се потвърди истината, че настоящият премиер и неговото правителство вероятно е приело ангажимент, обвързващ със срокове вдигането на ветото, следва да подготви доклад за постигнатото в междудържавните отношения за тези шест месеца, да изведе съответинте основания за вдигане на ветото или за продължаването му. Защото националната позиция е ясна и тя е отразена, както с декларацията на НС, така и със становище на КСНС, като двата документа потвърждават Договора от 2017-година. България е катогорична относно влизането на РСМ в ЕС и е последователна в нейната добронамереност и подкрепа за усилията й. Ние желаем тя да се развива като европейска суверенна държава, което сме засвидетелствали с факта на признаване на нейния суверенитет след отделянето й от ФР Югославия.

Няма да се спирам на историческото развитие на отношенията ни след 1991 година, защото ги резюмирах в предишната публикация, цитирана в началото. Акцентът сега е какво е свършено през тези шест месеца от управлението на това българско правителство и от новата власт в Скопие. Дали то е достатъчно, че да дава основания за вдигане на ветото? Доколко двете правителствa – в София и в Скопие, успяха да постигнат онова “най-високо ниво” на диалога между тях, че нещата да изглеждат толкова променени, че ЗАЕДНИЧКО да кажем УСПЕАВМЕ. Защото аз не мога да твърдя, че “диалогът сега е на най-високо ниво в сравнение с предходни години”, както се изрази председателят на НС Никола Минчев. Той твърди, че “това е довело до развитие”. Бих му отговорила с метафората за скоропостижния край на авиолинията София-Скопие. Или може би „най-високото ниво” бе демонстрирано вчера, когато делегациите на двете с последния пример – посещението на двете делегации във Ватикана, припомняйки му, че при Борисов и Заев това се случваше ЗАЕДНИЧКО да изразяват почитта си пред гроба на Свети Кирил в базиликата “Сан Клементе“ в Рим. Случилото се вчера няма как да е акт на потвърждение за единно възприемане на историческото тълкувание за ЗАЕДНИЧКА/ОБЩА история, което е и в основата на българското разбиране за добросъседски отношения, на които трява да разчитаме и в бъдеще.

Има един много важен въпрос, на който властта в РСМ трябва да отговори. Кой е кандидатът за член в ЕС – България или Република Северна Македония? Кои ценности са в основата на това движение на нашата съседка към общността на европейските държави? Разбира се, че европейските ценности, а сред тях едни от най-важните са добросъседските отношения и върховенството на закона, свързано с човешките права. В този контекст – на свършеното и на несвършеното, правителството трябва да отчете резултатите от изпълнението на Договора от 2017-та година за периода от последните шест месеца. Едва тогава ще стане ясно дали е постигнато “най-високо ниво” на диалога, както прибързано го определи председателят на НС. Имам предвид обобщен доклад, изготвен от правителството, подкрепен с решение на МС и евентуално мотивирано искане до НС по две причини – вдигане или продължаване на ветото. Не намирам, че КСНС има никакво отношение, защото националната позиция е ясна, а и КСНС има становище по този въпрос. Промяна в националната позиция може да има само след основателна мотивация на база на въпросния доклад и по предложение на Министерски съвет, който по Конституция отговаря за вътрешната и външна политика на България.

Но да се опитаме да екстраполираме един такъв доклад, пречупен през информационния поток, който формира усещанeто на българските граждани за преодоляването на проблеми с чувствителен характер в двустранните ни отношения с РСМ. Ако трябва в резюме да изразя моите очаквания, то те са свързани с отклоненията от тълкуването на фактите от историята и езика, придвижването и резултатите от работата на историческата и на междуправителствената комисия, продължават ли претенциите за “македонско маллцинство” в България, темата за eзика на омразата и правата на македонските граждани с българско самосъзнание и на тези с признато българско гражданство, съществуват ли ил иса преодолени досещашните пречки за допускане на българския бизнес в РСМ и даден ли е тласък на двустранните икономически и търговски взаимоотношения. Важно е да знаем също и какви самостоятелни конкретни усилия е положила РСМ през тези шест месеца, за да ускори процеса на сближаване на позициите ни.

Но започнем едно по едно. Въпросите, на които българското общество трябва да получи отговори са много. Един от тях е, а дали официалната позиция на правителството на РСМ е, че ние нямаме обща история, а „споделена история“, каквато линия продължават да отстояват македонските политици и представителите на Скопие в Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси? На страницата на тяхното Външно министерство дали още стои превода на Договора на английски език, както беше преди време, като се използва термина „shared history“ „споделена история“, което е разминаване с македонската версия „заедничката историја“ и „common history” (обща история), в който вариант е и депозирания документ в ООН.

А какво да кажем за т.н. езикова клауза, щом като при посещението си преди няколко дни, министър Петровска поиска преводач. Знаем, че двете страни се обединиха около формулировката за „македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“ или „официален език на Република Северна Македония“, но не и краткия и често използван израз „македонски език“. Още когато се обсъждаше текста на Договора, аз си спомням, че България настояваше въпроса за езика да остане в рамката за преговори на РСМ за членство в ЕС. Постъпката на Петровска не илюстрира позитивни нагласи в бъдеще. Аз определям постъпката й като провокация. Не мисля, че никоя провокация не може да е знак за позитивни нагласи за преодоляване на най-чувствителните точки от двустранните ни отношения.

В същото време, съдейки по изявления на българските участници в Комисията по историческите и образователните въпроси, си правя заключението, че членовете от страна на РСМ, продължават да са в плен на вътрешнополитическата конюктура и каквото и да е движение напред се възпрепятства не от обективната оценка на историческите факти, а от идеологическата обремененост от миналото. А какво се казва в Договора за тази комисия? Тя трябва „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“. Любопитна съм да разбера и дали РСМ оттегли от комисията онези членове, за които преди се говореше, че даже не са историци. Един факт, който за мен не е без значение, защото тази комисия трябва да е свободна, както от влиянието на минали, така и на сегашни доктрини. Извървени ли са реални стъпки към промяна на учебното съдържание? Властта в Скопие има ли визия как това да се реализира във времето, ако все пак има подобни намерения?

Как се реализира дейността на Междуправителствената комисия, след като новото българско правителство обеща да даде невиждан тласък на двустранните отношения. До тук, освен за скоропостижния край на авиолинията, не сме чули за нищо друго. Остава усещането за продължаващата тенденция да се поставят пречки пред българския бизнес и пред българските инвеститори. В това отношение Договорът е категоричен – двете държави да насърчават взаимните инвестиции и да осигуряват тяхната защита. Добре ще е да се изнесе информация за ръста на направените инвестиции или показателите, които отчита търговията между двете държави и как се съотнасят износа и вноса. Впрочем има ли вече някаква визия как да се излезе от тупика, в който е изпаднало изграждането на Паневропейския коридор 8? Че той да беше египетска пирамида, трябваше отдавна да е приключен. След разпада на авиолинията София-Скопие, не ми е известно да е било предприето нещо друго по член 7, който предвижда страните да усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите помежду си. Имаше ли или нямаше през този период заседание на въпросната комисия, която трябва да се събира поне веднъж годишно, също не ми е известно. Ако такова заседание все още не се е състояло, ето добра възможност да се събере и да отчете свършено а защо да не излезе с комюнике, което да осветли ситуацията.

Аз не мисля, че РСМ се съобразява и с чл. 11, заради факта, че нейният интерес към лица и организации, предявяващи претенции за съществуването на „македонско малцинство” в България продължава. През това време президентът Стево Пендаровски се срещна с представители на обявената от КС противоконституционна политическа партия “ОМО Илинден Пирин”. Същите не спират да пишат доклади и да се оплакват, че “правата на македонците в България са нарушени”. Тяхното ВМРО-ДПМНЕ не се отказва и иска България да признане съществуването на македонско малцинство. На това мнение е и Мицковски, и президентът Пендаровски, който през януари т. г. каза: “В България има македонци”. Засега РСМ не ни дава гаранции, че ще спре да търси статут на малцинство сред български граждани, макар че съгласно Конституцията ни в България няма малцинства.

Не трябва да бъде пренебрегнато и обстоятелството, произтичащо от употребата на “краткото име” на РСМ т.е. Северна Македония. Лично аз го намирам за нарушение на т.3 от чл.11 на Договора. Декларирането, че това не се отнася до едноименната географска област, част от която е суверенна българска територия, го намирам за недостатъчен аргумент, защото цели да захранва апетитите на отределени политици в РСМ. А те предимно са носители на езика на омразата. Не мисля, че е сложен край и на целенасочената медийна кампания срещу България. В тази връзка, до нас достигат примери на официално толериране на антибългарски кампании. Не ми е известно какви ефикасни мерки е предприела властта в Скопие, защото това продължава. Подстрекаването към омраза, изграждането на негативен образ на България е процес, който изглежда неовладян и се се контролира. Нещо повече, РСМ организира през тези месеци изцяло негативна кампания срещу нашата държава, която стигна и до опит да се влияе на европейските институции и институции и се разпростря в много от европейските столици.

Накрая, но не по чувствителност, остана проблема със спазването правата на македонските граждани с българско самосъзнание или с българско гражданство. Промени ли се нещо около тях, така че те да се чувстват равноправни с другите граждани на РСМ? Какъв страх ги е завладял, че се стопиха на 3504 при последното преброяване? Какъв натиск се упражнява върху тях? Продължава ли геноцида, от 19 век? Защо по личните им призания, те продължават да са дискриминирани? Защо правата им са ограничени и не ги допускат да заемат обществени и държавни позиции в управлението на държавата? А и защо българското правителство продължава да не може да им помогне? Ще бъдат ли решени проблемите им с включването им в приамбюла на тяхната Конституция редом с другите представени народи в нея? Най-добре ще е да цитирам президента им Пендаровски:„Не можете да ми кажете отвън, те са наши граждани. В Македония има българи, но нашите власти носят отговорност за правата им. Ако им нарушим правата или не са доволни от това как защитаваме правата им, тогава ще отидат в Страсбург, но те са моя грижа, защото са мои, наши граждани. Както аз нямам право и не трябва да казвам „ще дадете права на македонците в България, така и той /Петков/ няма право да казва дали да включим или не българите в конституцията. „Това е наше суверенно решение“, обясняваше ни президентът на РС Македония. Иначе искаме да им повярваме, че щели да включат българите в приамбюла след като започнат преговорите с ЕС.

Няма реални действия на властта в Скопие и затова няма и конкретни резултати! Не мисля, че е имало и конструктивен диалог на междуправителствено равнище. РСМ не е положило елементарни усилия за сближаване на позициите и поради тази причина няма движение напред. Напротив, имало е провокации, което означава, че РСМ не се държи като държава-кандидат. Нещо повече, тя използва провокации и подходи за захранване на негативно отношение към българите и към България. Медийно известни станаха случаи на прилагане на подходи за спечелване на подкрепа за упражняване на натиск и принуда да сe откажем от ветото. Македонският лобизъм застигна европейските институции, вкл. и Европейския парламент, но за поправката в резолюцията за РСМ на социалистите и Зелените, с която трябваше да бъде осъдена реториката на България по историческите въпроси, не достигна мнозинство.. Спомням си и за хвалбите на Александър Николовски от ВМРО-ДПМНЕ, че се е срещнал с много лидери на партии, външни министри и други. На този фон и на всичко казано до тук не смятам, че ние трябва да допуснем компромиси с нашата история и идентичност, както и с постигнатите вече договорености. А от РСМ се очаква да постигне изпълнение на ангажиментите си като страна в Договора от 2017-та година.

error: Свържете се с автора за разрешение!!