ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ СКОПИЕ

вето за северна македония
Време за четене: 5 минути

„Всичко зависи от Скопие”, коментира Андрей Ковачев – българският евродепутат от ГЕРБ и ЕНП. И е прав, но изглежда, че в Скопие още не са го разбрали. Правителството на РС Македония изглежда не иска да разбере, че влизането в ЕС, а и след това, е обвързано с европейските демократични принципи и ценности, колкото и клиширано да звучи. Всички държави-членки трябва да ги споделят и да се придържат към тях, ако искат да са част от този съюз – демокрация, зачитане на човешкото достойнство, свобода, върховенството на закона, човешки права…. Добросъседството е също едно от тях. Добавянето на нови държави се основава на тяхното зачитане и на готовността им да продължат да го правят. В този контекст има една обвързваща особеност – ЕС не е държава, а уникално партньoрство. И това вече е една много широка ценностна основа, върху която това партньрство функционирa, предпоставя нагласи и “произвежда” доверие.

Вчера България не блокира кандидатстването за членство на РС Македония, а с ветото отложи приемането на програмната рамка за влизане в ЕС. Известно е, че рамката за преговори се приема с консенсус на всички страни членки и ако не получи одобрението им, се отлага за следващото председателство. Вицепремиерът и министър на правосъдието Екатерина Захариева обясни много синтезирано причината за ветото – неизпълнение от страна на РС Македония на двустранния Договор за добросъседство и сътрудничество. В същото време нашата позиция винаги е била много ясна – подкрепяме, ще продължаваме да подкрепяме и да подпомагаме процеса на присъeдиняване на РС Македония, но също така и да настояваме за изпълнението на този договор. България не може да си затваря очите пред истината, че РС Македония не е готова да изпълни преговорната рамка. Тя определи и като недопустим антибългаризма, който все повече се вихри и който е в противоречие с принципа на добросъседство и неизползване езика на омразата.

България е държавата, която винаги е поддържала идеята за интегриране на държавите от Западните Балкани в ЕС, а после я превърна и в приоритет на нашето европредседателство. Греши всеки в РС Македония, който смята, че разговорите са само за общата ни история. Този факт показва, че липсват нагласи и готовност от нейна страна да осмисли двустранните преговори като разговор за ценностите, които ни обединяват около принципите на Европейския съюз. По мое мнение нещата можем да ги оценяваме само по този начин. И няма как да си затваряме очите пред опитите на Скопие да заобикаля основата на партньрските взаимоотношения в съюза. Стремежът за налагане на лъжата за общата ни история и свойското интерпретиране на историческите факти от общата ни история, както го правеше десетилетия и по отношение на елинския период по тези земи, не е изградено върху документите и артефактите. РС Македония трябва да ги признае – за общата ни история, за корените на езика, да се спре с омразата, както и чрез образование да поколения македонски граждани срещу България.

Когато през април т.г. бе взето решение за преговори със Скопие и Тирана, въпросът за напредъка на тези две държави по очертаването на преговорните рамки беше поставен във фокуса на тяхното прозрачно наблюдение. Според германският министър Михаил Рот, Македония няма много напредък в това отношение, а преговорните рамки са предварително условие за свикването на междуправителствена конференция за начало на преговорите. Що се отнася до Албания, тя е изпълнила изискванията за пристъпване към преговори. Тази констатация е и българска позиция, но тъй като вчерашният Съвет се проведе онлайн, решения не могат да се вземат. А и както стана известно, България настоява в преговорната рамка да залегнат три условия:придържането към формулата за езика от 1999 г. и потвърден от Договора за приятелство и добросъседство; пътна карта за изпълнение на Договора от 2017 г.; много ясен и изречен текст, че няма да се поддържат претенции за македонско малцинство в България. По думите на министър Захариева, все още тези условия не са включени в проекта за преговорна рамка.

Още във вчерашния ден правителството на РС Македония излезе с декларация, която в пълен обем отразява тяхната реакция все ооще на неразбиране какво е ЕС. За голямо съжаление, моята констатация продължава да е, че не са разбрали водещата роля на ценностите и нагласите за партньорство и сътрудничество, на доверие и на разбирателство. Разбирането за тях е като за единствени предпоставки за конструктивен диалог и за намиране на онова сечение, което ще направи възможни решенията, удовлетворяващи и двете държави. Скопие трябва да предприеме съответните действия и да сложи край на кампанията на омраза към българите. Защото много е смущаващо това, което може да се прочете във въпросната декларация. Нищо в нея не подсказва, че властите в РС Македония разбират какво всъщност е ЕС и даже се потвърждава намерението им да следват досегашното си поведение:„В момента няма подходящи условия за удовлетворяване на новите български изисквания и поради това Република България реши, че към този момент няма да одобри нашата преговорна рамка с ЕС. Това е провал за политиката на разширяване на ЕС, лошо послание за целия регион и поражение за основните европейски ценности и принципи“, се посочва в реакцията на правителството им.

Според въпросния текст: „Отказът на България да одобри рамката за преговори не е в духа на добросъседските отношения. Тази позиция на българското правителство противоречи на член 2 от Споразумението от 2017 година. Нашата позиция е ясна: ние вярваме, че европейската интеграция не трябва да бъде заложник на двустранни спорове”. Казва се още, че “преговорите с ЕС не трябва да се превръщат в преговори с България, а напредъкът в европейската интеграция трябва преди всичко да зависи от вътрешните реформи, свързани с главите за присъединяване, законодателството на Съюза и постигането на европейските стандарти……. Сигурни сме кои сме и какви сме. Винаги сме били македонци, които говорят македонски, със силно чувство за самоопределение, което не може да бъде поставено под въпрос. Македонската идентичност и македонското национално съзнание винаги са били силно изразени както на научно, така и на духовно ниво. Така е и днес, така ще бъде винаги. Горди сме с факта, че страната е мирна и спокойна в този труден за нас период. Това е характеристика на истинските европейци, черта е на македонците”.

Позоваването на чл. 2 от Споразумението ме провокира да отворя въпросния документ, за да прочета в него, че то касае договарянето между двете държави да си сътрудничат в рамките на международните организации и “в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването ѝ към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО.” А кое от това България не изпълнява? Повече от ясно е, че позоваването точно на чл. 2 не може да е аргумент в полза на СР Македония. В същото време удобно се забравя чл. 11, който тя недобросъвестно загърбва. И тъй като той е показателен, че РСМ не изпълнява много важна клауза от въпросния двустранен документ, реших да го цитирам точно:

Член 11

Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер.

Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия.

Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга.

Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани на територията на другата страна в съответствие с международното право.

Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.

Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.

Като заключение – оставам с надеждата, че управляващите и политическите сили в РС Македония ще осъзнаят най-после, че пътят към членство в ЕС преминава и през добросъседството с България. Ние нямаме претенции, които да засягат съществуването на държавата РС Македония, а и бяхме първите, които я признахме след разпада на Югославската федерация. Нямаме териториални претенции. Нямаме претенции и по отношение на правото днес на всеки нейн гражданин да се идентифицира по самосъзнание. Нямаме претенции и как ще наричат езика си, според действащата конституция. Ние се противопоставяме на фалшификациите и на лъжите по отношение на общата ни история, както и на недобронамерената пропаганда и омразата към българите. С тях няма как да се върви по пътя към членство в Европейския съюз. Така че „всичко зависи от Скопие”. А иначе „протегнатата ръка на България остава, но нека стъпим на истината“, както призова евродепутатът Андрей Ковачев.

error: Свържете се с автора за разрешение!!