Нарекох го юридически …гювеч. И не съм ви излъгала. А още по-точно – неуспешен опит за смислено свързване на опорни точки в есе. Само че този път опорната точка е една и е процедурна, но е разтегната надълго и нашироко. Ако бях проверяващ на подобен “литературен” текст, щеше да ми се наложи най-малко три пъти да напиша:” Това вече си го казал!” И друг път съм писала по повод неговите ветА, че те не отговарят на изискванията за юридическа издържаност. Но сега не искам да се отклонявам,. че ще стане много дълго. Затова бързам да ви кажа, че човекът просто не иска да измени на традицията – да опонира за щяло и нещяло, лансирайки опорните точки на партията, от която той е част. А и по някакъв начин трябва да се отчете пред господарите си, макар да не казва направо, че е решен да отхвърля или да бави сделката за F-16 докрай. А може би не е успял да го укрие, обвивайки го в “мъглата” на изречението:”Обвързването на Република България със задължения, при това за години напред, без да има национално съгласие и убеденост във взаимноприемливите условия на договора, е изключително тревожно.” И толкова.
Истината е, че в президентското вето има един единствен мотив, свързан с процедурата – чл. 88 ал.1 от Конституцията, където се казва, че “Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.” Както е известно и двете последни гласувания се проведоха в едно заседание. Не е вярно, че това не е осигурило достатъчно време за обсъждания и че не всичко е станало ясно около сделката. Имайки предвид и второто изречение в коментираната ал.1, има основания то да се извърши в условията на изключение. В нашия случай тази възможност е приложима, предвид наближаването на срока за потвърждаване на сделката пред американската държава. Между другото, навярно ръководството на парламента е взело предвид и практиката на Радев да спира с вето всеки закон, което означава да се предвиди и допълнително процедурно време.
И нали ветото е гювеч по мое определение, ей така – за литературен пълнеж, авторът/авторите на текста продължават в стила на свободните разсъждения. Като например – острите спорове по време на дебата били илюстрирали неналичие на обществено съгласие. Ами то е нормално да е така, но нали конституцията казва, че решенията се вземат с мнозинство. Абе, той да не би да е забравил, че българският народ отдавна e направил своя евроатлантически избор? Дефицит на памет ли е също, че не иска да си спомни за консенсуса по време на един от КСНС, когато всички партии се обединиха около необходимостта от модернизация на българската армия? И какъв ли щеше да е консенсуса, ако изборът беше за Грипен?
Ако аз бях президент, щях да уволня веднага авторите на този текст. Щях да седна и сама да си го напиша. В случай, че моят мотив съвпадаше с неговия, предвид чл. 88 ал. 1 – в три реда щях да го цитирам като основание, а мотивът към него щеше да е от още пет реда, които парламентът основателно щеше веднага да отхвърли. Защото случилото се в последното парламентарно заседание се покрива напълно с въпросния член от конституцията. Накрая, един съвет към моите читатели – ако някой от вас реши да се кандидатира за президент или за друга държавна позиция, трябва да е добре подготвен и по-компетентен от съветниците си…
