Становището на Венецианската комисия за измененията в НК във връзка с Главния прокурор и за Инспектората
Вчера, 22.10.2022 г., Венецианската комисия излезе със становища за измененията в НК във връзка с Главния прокурор и за Инспектората. И за да няма основания за различни интерпретации, каквито вече се появиха от страна на провалилите се “реформатори” за …….сваляне на Иван Гешев, по-долу публикувам текста на английски и на български:
Частта за Главния прокурор*:
– The assessment of the current draft Law therefore cannot be made purely from the perspective of criminal procedure law, which is the main focus of the proposed amendments. For the Venice Commission, the criminal law tools in isolation are not capable of providing a comprehensive response to this challenge. The assessment of the accountability of the PG will require a holistic revision of the legal framework governing the activities of the PG, including an analysis of the criminal and disciplinary mechanisms of accountability as well as parliamentary oversight that should be put in place and operate effectively to secure cumulatively the overall efficiency of the system.
– However, the regular reporting should not extent to an obligation to report to the Parliament on the details of individual cases and should not result in the vote of “no confidence” in the PG.
– A constitutional amendment (which might affect Articles 126-130a of the Constitution), allowing for the creation of a mechanism of independent prosecution which is not a part of the general prosecution system, or a comparable mechanism would be the “cleanest” solution. However, the constitutional amendment is a much more complex procedure, even if a solution allowing an ordinary parliament to adopt the amendment is retained. In addition, if a solution is such as to involve a Grand National Assembly, it would be almost unworkable since it requires the рarliament to dissolve itself.
– There remains a risk that this solution may be challenged before the Constitutional Court.
– The Venice Commission, however, believes that the goal of improving the accountability of the Prosecutor General cannot be achieved by changing the rules on criminal investigations only. A more holistic approach, involving the revision of the institutional design of the Supreme Judicial Council and its prosecutorial chamber, and circumscribing the functions of the prosecution service outside of the criminal law sphere, may be necessary to achieve this goal.
– As to the proposed draft Law, the Venice Commission makes the following main recommendations:
• the eligibility criteria for the ad hoc prosecutor should be specified in more detail;
• the candidates to the position of the ad hoc prosecutor should consent to their inclusion
in the list and their appointment;
• the draft Law should regulate situations and procedural consequences where the ad hoc
prosecutor may be suspended or removed;
• the scope of judicial review of the procedural activities of the ad hoc prosecutor should be specified in greater detail;
• the draft Law should determine the scope of general hierarchical prosecutorial control over the ad hoc prosecutor and specify the necessary exceptions and procedural safeguards for the latter;
• a sifting mechanism for disposing of clearly unfounded сomplaints against the Prosecutor General should be introduced.
– Следователно оценката на сегашния законопроект не може да бъде направена само от гледна точка на наказателнопроцесуалното право, което е основният фокус на предложените изменения. Според Венецианската комисия наказателноправните инструменти поотделно не са в състояние да осигурят цялостен отговор на това предизвикателство. Оценката на отчетността на Главния прокурор ще изисква цялостен преглед на правната рамка, уреждаща дейността на ГП, включително анализ на наказателните и дисциплинарни механизми за отчетност, както и парламентарен контрол, който трябва да бъде въведен и да функционира ефективно, за да осигурите кумулативно цялостната ефективност на системата.
– Редовното докладване обаче не трябва да достига до задължение за докладване на парламента за подробности по отделни случаи и не трябва да води до вот на „недоверие” на Главния прокурор.
– Конституционна поправка (която може да засегне членове 126-130а от Конституцията), позволяваща създаването на механизъм за независимa прокуратура, който не е част от системата на общата прокуратура, или подобен механизъм би бил „най-чистото“ решение. Изменението на конституцията обаче е много по-сложна процедура, дори ако се вземе решение, което позволява на обикновен парламент да приеме изменението. Освен това, ако решението е такова, че включва Велико народно събрание, то би било почти неосъществимо, тъй като изисква парламентът да се саморазпусне.
– Остава рискът това решение да бъде оспорено пред Конституционния съд.
-Венецианската комисия обаче смята, че целта за подобряване на отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само чрез промяна на правилата за наказателни разследвания. За постигането на тази цел може да е необходим по-холистичен подход, включващ преразглеждане на институционалния дизайн на Висшия съдебен съвет и неговата прокурорска камара и ограничаване на функциите на прокуратурата извън сферата на наказателното право.
– Що се отнася до предложения проектозакон, Венецианската комисия прави следните основни препоръки:
• критериите за избираемост на ad hoc прокурор трябва да бъдат уточнени по-подробно;
• кандидатите за длъжността ad hoc прокурор следва да дадат съгласие за включването им в списъка и тяхното назначаване;
• Законопроектът трябва да урежда ситуации и процедурни последици, когато ad hoc прокурор може да бъде временно отстранен или отстранен;
• да се уточни по-подробно обхватът на съдебния контрол върху процесуалната дейност на прокурора ad hoc;
• Законопроектът да определи обхвата на общия йерархичен прокурорски контрол върху ad hoc прокурора и да посочи необходимите изключения и процесуални гаранции за последния;
• да се въведе отсяващ механизъм за разглеждане на явно неоснователни жалби срещу главния прокурор.
Частта за Инспектората:
– However, a closer look at the draft amendments, which would result in allocating additional powers to the Inspectorate, makes the Commission believe that these draft amendments neither necessarily strengthen the Inspectorate’s role for the prevention and counteraction of corruption in the judiciary, nor address the main deficiencies identified by the Venice Commission in its previous opinions.
– Therefore, the Commission considers that instead of a fragmented approach concerning the reform of the Inspectorate which has been chosen by the Bulgarian authorities, a more holistic reform of the Inspectorate is needed.
– Тhe draft amendments do not prescribe substantive rules of ethical behaviour of magistrates as such, leaving a substantial margin of appreciation to the bodies developing and adopting the Codes of Ethical Conduct. Both the draft amendments (Article 54 §1(19) and the Explanatory Report in this regard refer to the “relevant European and international standards”. However, such general wording is hardly in line with the principle of foreseeability of legal norms
– The Venice Commission welcomes the intention of the authorities to strengthen the integrity of the judiciary. However, the Commission would like to stress again the importance of sequencing reforms. Before giving new powers to the Inspectorate, it is necessary to review its institutional model and define more clearly the scope of its mandate.
– Въпреки това, по-внимателно разглеждане на проектоизменения, което би довело до предоставяне на допълнителни правомощия на Инспектората, кара Комисията да вярва, че тези проектоизменения не засилват непременно ролята на Инспектората за предотвратяване и противодействие на корупцията в съдебната система, нито се занимават с основни недостатъци, установени от Венецианската комисия в нейните предишни становища.
– Поради това Комисията счита, че вместо фрагментиран подход по отношение на реформата на Инспектората, избран от българските власти, е необходима по-цялостна реформа на Инспектората.
– Проектът за промени не предписва съществени правила за етично поведение на магистратите като такива, оставяйки значителна свобода на преценка на органите, разработващи и приемащи кодексите за етично поведение. Както проектът за изменения (член 54, параграф 1, параграф 19), така и обяснителният доклад в това отношение се позовават на „съответните европейски и международни стандарти“. Тази обща формулировка обаче едва ли е в съответствие с принципа за предвидимост на правните норми
– Венецианската комисия приветства намерението на властите да укрепят интегритета на съдебната система. Въпреки това Комисията би искала отново да подчертае значението на последователността на реформите. Преди да се дадат нови правомощия на Инспектората, е необходимо да се преразгледа неговия институционален модел и да се определи по-ясно обхватът на неговия мандат.
P.P. Вие сами преценетe какво казва Венецианската комисия на т.н. “реформатори” в отговор на техните попълзновения за подчиняване на независимата съдебна власт, респ. и прокуратурата! А след сравнителния анализ на двата текста – на английски и на български, сами си отговорете дали има основания за възторгване от страна на Лена на Киро. Според нея, Венецианската комисия била „одобрила законопроекта на кабинета „Петков“ за механизъм за независимо разследване на главния прокурор в България.“ Май става въпрос
за нещо повече от познания по английски език, както вече написа депутатът от
ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков. И той, и аз имаме предвид не друго, а функционална грамотност. Казано елементарно – умение за четене с разбиране.
*Източник на оригиналния текст на Становището на Венецианската комисия е от профила на депутата от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков
