БЯГСТВО ОТ… ПАРЛАМЕНТА

бягство от парламента
Време за четене: 3 минути

Научаваме, че през месец февруари депутатите на БСП са направили 368 неизвинени отсъствия от парламентарната зала. Това става ясно от справката на сайта на Народното събрание. Не се знае колко са отсъствията им от заседанията на парламентарните комисии. Оказва се, че това не е пречка те да си получат целите февруарски заплати. Сумата наброявала 394 000 лв народна пара!? Ха, сега си представете, как не ходите на работа, работодателят (в нашия случай са “хората”) ви аплодира и даже продължава да ви изплаща месечното възнаграждение! На фона на справедливостта, бихме могли да го приемем като някаква пикантна шега. В случая, виждайки справката, някои от вас просто махат с ръка, а други – плюят от отвращение. В същото време, от БСП продължават да ни обясняват как и защо са напуснали парламента – не били съгласни с промените в Изборния кодекс, противопоставяли се на статуквото… Хайде, сега! Като че ли не ги знаем тези работи? Партията им се раздира от противоречия, а избирателите им се питат: ”Ние социалисти ли сме още?” Що е то ПЕС, и има ли той почва в нашата партия? А що чини лидерката ни при Четворката?”

Според последните промени в парламенарния правилник, на депутатите, които ако имат 3 последователни или общо 5 отсъствия за месеца, ще им бъде удържана 2/3 от заплатата. Към момента основната била 3807 лв., но с начисленията за стаж, научна титла или ръководни постове и участия в комисии, сумата минавала 5000 лв. Така дори и при цял месец отсъствия, соцдепутатите щели да вземат най-малко 1500 лв. Нямало законови основания сумата да спре да им се привежда по сметките, и няма значение какво писъмце за отказ от възнаграждние са били депозирали. Сега очакваме на сайта на парламента да се появи поименна справка – кой каква сума е върнал доброволно в касата на Народното събрание, подкрепяйки действието си с лично написана декларация и с най-важния мотив в нея, роден от народната мъдрост:”Който не работи, не трябва да яде.” Така ще е май най-добре.

Бягство от парламента е най-точното определениие за поведението на социалистите. След като не можаха да докажат, че са конструктивна опозиция и че могат да са алтернатива на това управление, те сами се оцениха и напуснаха Народното събрание. А ние, “хората”, както те обичат да ни наричат, си отдъхнахме. Особено след усещането, че парламентът най-после заработи по предназначение и вече не е платформа само за пламенни революционни речи. И най-важното, както чухме да го казва Харизанов – социалистите ги няма в българския парламент! Че то като ги имаше, само с опорки от трибуната не се става алтернатива! Нито пък – с “тук-там” и сръдни! E, накрая се саморазобличиха, доказвайки ни, че всъщност са една пасивна система от най-примитивен тип. И това го доказва абсурдността на аргументите им да са извън парламента. И като пасивна система, тя може да действа, само когато някой външен процесор я задейства. Затовa си измисляха гейтове срещу политическия опонент, режисираха улични спектакли – с уж, протестиращи по своя воля “хора”. Все пак БСП е столетница! Нали знаете какво е процесор – електронна схема, предназначена да извършва аритметически и логически действия върху данни, „подадени“ от външен източник. Е, нещо подобно се случва и с БСП! Сещате се, нали? Затова и цялото им вторачване е в режисиране на “революционна ситуация”, както още в началото на мандата определих тактиката им в предишни мои публикации. А това няма как да не замъглява и последните знаци на нормално и смислено политическо действие.

Нямам нищо против някой да се прави на непримирим борец срещу статуквото, докато на нас ни е ясно, че това си е роля. Но този спектакъл започна твърде да ни дотяга, тъй като продължава да ни се натрапва с повторението на сцените. Абсурдността на цялата тази ситуация, в която БСП се “насади” е, че тя пропусна няколко условни “стартера” за връщане в парламента. Сега е в депресия. А психиатрите казват, че мислите по време на депресия са твърде различни от мислите, когато си в бодро настроение. Сега вече имам предвид надъхването, което някои депутати-социалисти получават, когато са в парламента.

В началото започнах с фактите, защото те са част от действителната картина и са неотделими от истината за българския парламентаризъм, така както го разбират от БСП. Една партия доброволно избра да напусне парламента и предаде своите избиратели. Подобно “бягство от парламента” е на път да се превърне в идиом за политическа слабост и объркано идейно поведение. Колкото до моя аргумент – отправната точка на първоначалната им идея отдавна е изгубила моторния си ефект. Между другото, спомняте ли си за един популярен лозунг от времето на социализма: ”От всекиго – според възможностите, всекиму – според потребностите.” Днес той звучи така: ”От всеки депутат-социалист – според възможностите, всекиму – според потребностите.” А стане ли дума за техните потребности, в главите ни започват да наискачат скелети – я на “Техноимпекс”, я на ограбените банки и на приватизационни фондове, среднощни бдения пред магазините, стискайки в ръка купоните… Вярно е, че опитът е нещо много лично, а и ние като различни хора, реагираме нееднозначно на фактите от миналото. Предвид на това – някои от нас отново просто ще махнат с ръка пред фактите, а други ще се изплюят с отвращение. Колкото до днешното състояние на БСП, тя продължава да е събирателна точка на всички негативни последствия, с които трябва да се справя днес държавата ни…

error: Свържете се с автора за разрешение!!