Тези дни най-често повтаряното словосъчетание, което чуваме от представители на опозицията и от протестиращи е, че “правителството е нелегитимно и трябва да подада оставка”. Чух също как от парламентарната трибуна млад депутат-социалист се провикна, че “правителството може да е легално, но не е легитимно”. Доколкото моите познания по латински език ми позволяват, и двете понятия – „legitimus“ и „legalis“, са свързани със законността. Легитимен означава законен, а в случая става въпрос дали правителството е законно. Легалността е също законност, но във формално правния й смисъл, т.е. тя е средата, създадена от обществото и държавата, в която гаранцията за право се обективизира. Сами разбирате, че става въпрос за две качества на властта, олицетворявана от правителството. Допускам, че въпросният депутат не е бил наясно дали това, което казва може да обслужи искането му за оставка на правителството.
България е демократична държава, а при демокрацията властта е легитимна, когато произхожда от народа и е упражнявана в съответствие с преобладаващата народна воля, т.е с мнозинство. Настоящето правителство е избрано по законоустановения ред – след парламентарни избори, както е по конституция. Последните парламентарни избори бяха организирани от служебното правителство на Радев. И защото той също иска оставката на кабинета, този факт. е още един ресурс за легитимността на проведените избори и на правителството. Сегашното мнозинство бе сформирано на базата на доверието, което избирателите дадоха чрез резултатите от изборите. ГЕРБ като първа политическа сила нямаше абсолютно мнозинство. Това определи и коалиционният характер на правителството. Към този момент мнозинството съществува и продължава да е устойчиво. Докато го има, правителството ще продължи да е легитимно. И ГЕРБ, и “Обединени патриоти” заявиха публично, че коалицията работи и имат решимостта да довършат заедно мандата, за да изпълнят управленската програма.
Когато едно правителство в парламентарна република идва на власт по законоустановения ред, то трябва да си отиде по силата на същия правов ред. В същото време управляващите са избрани от народа и могат да бъдат контролирани от него през целия му мандат. Това обаче 90% от българите не го знаят и не се възползват от правото си да упражняват легитимен контрол над властта. Първото, което те трябва да научат, е че легитимността е свързана с избираемостта на органите в държавата, но и със суверенитета, чиято най-важна юридическа форма е конституцията. И второ, тя е е основата на властта и отразява правния ред и свързаните с него обществени отношения. Затова всяка власт трябва да се упражнява в съответствие с основния закон на държавата и залегналите в нея принципи. Особено тези за нейната легалност, разделението на властите и правата на гражданите. Това е определящо и за приемливостта на управлението, кояято намира отражение в общественото мнение и оценката за правителството. Затова и всяко правителство се стреми към съгласие с гражданите, а не като си служи с терор и насилие.
Кога легалността и легитимността се превръщат в проблем? Когато едно правителство идва на власт не по законоустановения ред, а под натиск и с насилие, с метеж или с преврат. Когато то не произтича от народа и не съответства на преобладаващата народна воля, т.е това, което иска мнозинството. Изборите са законоустановения начин да се смени една власт с друга. Легалността и легитимността се превръщат в проблем и когато властта се упражнява не в .съответствие с изискванията на правото и на действащите закони в парламентарната република. Но колко са гражданите, които днес знаят, че легалността е качество не само на правителството, но и на обществото като цяло и на отделните граждани. Спазвайки законите, те заедно са гарант за легитимността на правото и на властта в парламентарната република. Както биха казали юристите, легалността формира оная среда, в която се проявява гаранцията на правото. Легалност и легитимност са всъщност двете понятия, които определят демократичния облик на парламентарната ни република.
Днешното българско правителство следва европейския дневен ред и този критерий е още една легитимна база за оценка за неговата легитимност. Всичко друго е безпринципно опозиционно говорене. Като част от европейското семейство България се промени много през последните десет години. Свикнахме с новия пейзаж на преобразената ни държава и е нормално да искаме още, и още. Интересувайки се обаче само от онова, което ни касае, пропускаме голямата картина на нашия обществено-икономически живот. И това често е причината, която препятства да виждаме промените и да оценяваме обективно. Особено младите хора,те трябва да знаят какво е било и кое е истинско. Но тъй като ние, българите, трудно вярваме на собствените си възприятия и сме склонни да вярваме повече на „възприятията” на някой друг, много сме лесно се поддаваме на манипулиране и на въздействието на дезинформацията.
Съществуват ли легитимни основания за оставка на правителството днес? Според мен, не! Няма причина то да прекъсва мандата си под натиск на една непреобладаваща част от народа, топономично свързана само със София. Правителството е легитимно във възникването си и от гледна точка на реализирането на конституционните си задължения, А и съвсем наскоро имаше вот на недоверие, който е демократичен парламентарен инструмент за изразяване на недоверие към управляващите. Kакто е известно той завърши с фиаско за опозицията. Оттук-нататък едно легитимно правителство, зад което стои вота на почти 1 800 000 български граждани, може да бъде сменено само с легитимни парламентарни избори. Протестите са форма за предявяване на граждански искания, но и те са част от същата среда на легално функциониране на властта, в чийто фундамент е спазването на конституцията и на закона. Да се огледаме и да видим как реагира властта и какво се случва по време на протести в другите еврпоейски държави и в САЩ. И нека да не си затваряме очите и да подценяваме ролята на закона в правовата държава и неговото спазване. Време е не конюктурата в опозиционното политическо говорене да е водеща в преценката за легитимността и легалността на едно правителството, а принципът да е стандарта за тях в правната наука.
