ВЪЗМОЖНО ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯТ ПОЛИТИК ДА СЕ ПРОМЕНИ

българският политик
Време за четене: 5 минути

Напоследък приятели ме питат защо след като съм написала толкова статии за БСП и за ДБ, съм изоставила коментирането на тази тема, а и пропускам провалите на ПП. Отговарям им, че дискурса на публичното на говорене на тези партии отдавна принадлежи на статуквото, което няма признаци да се промени. А знаем, че реториката, която следва действията, е преди всичко средство за изразяване на мнение, за отправяне на послания и е път към достигане до истината, която очаква да чуе всеки гражданин. Констатирам го с голямо съжаление, но диалектика не откривам и в повечето политически субекти. Дори у тези, които минават за “нови”, те всъщност не са нищо повече от познати лица, които искат да ви минат с ново име, но със стари лица. С изключение на ПП ГЕРБ, където нещата са в постоянно движение и там кипи партииен живот, като цяло днешната българска политика е достигнала най-мизерното стъпало на представителност.

Днес ставаме свидетели на едно престъпно неглижиране на смисъла и на целите на публичната реч. Нека не забравяме, че публичното говорене е социална дейност и за целта се изискват комплексни умения, както и познание за функционирането на държавата, на демокрацията и за ценностите, които са в основата на тяхното съществуване. Върху това се базира и всяко споделено разсъждение, идея или визия за развитие на обществото. И всеки политик или държавник при неговите публични изяви винаги трябва да си представя онази невидима и анонимна аудитория, която го слуша или гледа, и че тя също има нейните си аргументи. Затова трябва много да внимава с формалната логика на онова, което казва. Защото смисъла на една комуникация, в която няма как да разбереш дали изреченото от теб се възприема, е да успееш да убедиш този невидим опонент или евентуален съмишленик в казаното. В този контекст политиците трябва да знаят, че дори от телевизионния екран или чрез микрофона на радиото, говорим за постигане на интерактивност чрез комуникация.

Политиката е изкуство на убеждаването чрез ясни логически аргументи, отхвърляне на чуждо мнение или достигане на консенсус при изясняване на истината. Днес това може да се случи само при ясното открояване на основните теми, от които се вълнува обществото ни. А тези теми на фона на няколкото кризи, които се свързват с настоящи и бъдещи негативни последствия върху живота на хората, са и добра възможност за диалог и за дебат върху теми като газовите доставки и икономията на енергоизточниците, жизнения стандарт и обедняването, инфлацията, бизнеса, войната, мигрантите, изхранването и националната сигурност. Защото правенето на политика е социален процес, обърнат към хората. Не е празноговорене. Популизмът не решава проблемите им. Те очакват решения, които да са част от логична и съзнателна дейност, която се основополага преди всичко върху принципа за върховенството на закона.

Официално предизборната кампания не е стартирала, но обичайно повечето от партиите продължават да разчитат на опорките, зададени им като тактика от пиарските екипи. Отдавна избирателят е обръгнал от такова говорене и слуша с отвращение повтарянето им при всяко персонално участие. Да продължаваш да повтаряш как “12 години ГЕРБ не успяха да построят интерконектора с Гърция” при наличието на наситена информация от факти, опровергаващи тази спекулация, автоматично те декласира. Или привличайки любителите на фантазни сюжети, да развяваш едни декоративни думи и фрази като “торби и чували с милиони”. Да разчиташ на подобна фразеология не е най-убедителния подход за печелене на доверие. По-скоро издава неуместно присъствие в политиката, която въпреки преобладаващото мнение, че в определени моменти се превръща в цирк, все още не е напуснала нормалните си граници.

Днешната политика отдавна не е утопия, изчерпваща се с изречението: “За седем месеца направихме първата стъпка и предстоят още три – да увеличим минималната заплата, увеличение на пенсиите и КПКОНПИ.” От ПП така ви обещаваха и “светло бъдеще”, което потъмня преждевременно, а утопията за него се стопи като ланския сняг. Сега в очакване сме на студена зима. Много въпроси и малко отговори. Обществото ни е като бедно семейство, което живее ден за ден, защото тези, които трябваше да дават решения през последната година и половина – служебните правителства и това на Петков, не го правеха. А това е така, когато властта се оказва в ръцете на случайници. В такъв случай напразни са очакванията ви държавността да е свързана с интелигентен ум.

Компетентността да управляваш държавата е интегрално умение. В него се съсредоточават и природните, и професионалните компетентности. Няма как да си на най-горното ниво на държавното управление – правителството, и след седем месеца да казваш как през това време си се учил на компетентност. Или на въпрос “имате ли самочувствие да управлявате отново”, утвърдителният отговор да е последван от обещанието как след 2 октомври ще бъдат назначени още повече съветници…. И знаете ли какъв е моят извод след визираното от мен интервю с Петков и Василев в “Още от деня” по БНТ? Тези двамата, не само че не е трябвало да се допират до властта, но и в бъдеще те нямат място в нея, но и в българската политика. На мен ми се струва, че дори през тези 6-7 месеца, докато се учели да управляват (по техни признания), на тях не само им е липсвала мотивация за повишаване на тяхната управленска и социална компетентност, но и че те продължават да са в плен на собствената си самодостатъчност.

Въпросното интервю, което провокира тази моя статия, беше още един повод българският избирател да си отговори дали това са хората, на които той трябва да се довери на поредните предсрочни избори? Това ли са хората, защото те не покриват критериите за компетентно интерпретиране на обществените проблеми, на които отговаря дори средностатистически грамотен българин. Та ние продължаваме да не чуваме от тях нито един систематизиран аргумент и не дават нито едно решение на толкова тежки проблеми, свързани с кризите, които те ни докараха. А би ли могъл зрителят или слушателят да разчита на достоверност, илюстрирана с опорки? Колко пъти сте чули смислено артикулиране на интересите, които ПП представлява – тяхното изразяване и структуриране. Деформацията в такива случаи е повсеместна и в тази връзка експертите по публично говорене биха оценили и това участие като автоматичен неуспех. Особено ако към това прибавим и обстоятелството, че за всеки политик езиковото и логично изразяване не бива да се явява проблем. Би означавало, че е безмислено да говорим и за някаква убеждаваща комуникация. Такъв политик всъщност не казва нищо съществено. Той не умее да дефинира и отговора на зададен му въпрос, защото отговорът трябва да е eксплицитно издържан – ясен и изрично точен и адекватен. Как може да те питат дали по време на управлението на ПП е можело да се предотврати случай като този със загиналите двама полицаи, отговорът да препраща към пестицидите на Капитан Андреево….

Въпросната публична изява на двамата водачи на ПП (въздържам се да ги назовавам лидери) e техният пореден автоматичен неуспех. И това няма как да е друго, защото бяхме свидетели на невъзможността да изложат и аргументират отговорите на иначе смислено зададените им въпроси. Тези двамата регистрират липса на всякакви политически познания. Изключително невежество по отношение на политиката и на разбирането за ролята на политика и на държавника. Вярно е, че политически опит се трупа, но той стартира още с ранната мотивация за личностен интегритет с обществените интереси. Не може присъствието ти в политиката да се свежда до заучаването на едни опорки, изразяващи се в изречения с един и същи словоред и повтарянето им при всяко медийно участие. Не е добър вариант и да се защитава една позиция като се критикува другата и се цели да се очерни опонента, защото така компенсираме политическата си маргиналност. Сериозна позиция се легитимира със сериозно политическо присъствие. Не забравяйте, че наскоро регистрираната ПП не само нямат идеология, те де факто и към този момент този политически субект няма структури в страната.

Като заключение, участието в политиката и в управлението е преди всичко познание. Oчертава се една сива предизборна кампания, която няма с какво да ни изненада. Ще е римейк на предходните от миналата година. Нищо ново няма да чуете нито от БСП, ДБ, ПП…Единствено ПП ГЕРБ имат шанса да задават темите, да предлагат решения, да предизвикват дебати, защото те притежават експертиза, показали са, че знаят да управляват и как да рашават кризи, оставени им в наследство от други управляващи. Необходимо е чрез гласуването си българските граждани да засвидетелстват отговорност към собственото си утре, отчитайки хаоса, до който бе докарана държавата при управлението на Четворната коалиция, както и сложността на международната ситуация. Иначе въпроса: Възможно ли е българският политик да се промени, остава….

И умната!

error: Свържете се с автора за разрешение!!