COVID-19 бръкна дълбоко в душите ни с разрушителната сила на голямо изпитание за нацията ни. Изпитание, пред което се изправи съвременната цивилизация. И тя побърза да погледне на коронавируса от височината на човешкия Олимп. Първоначалното сепване беше на път да посече столетия натрупана духовна енергия. Оказа се, че сме забравили най-важното – нивата на познанието и мъдростта трябва да се разорава. Забравили сме, че да трупаш, означава и да даваш… Сетихме се… И заедно поехме Кръста, понасяйки го към Голгота.
Много скоро социалната изолация ни научи да ценим въздуха и кислорода в него. Напразно някои се опитаха и се опитват да ни лишат от това ново и непознато усещане за Свобода. Онази Свобода, чиито измерения не са записани в конституцията. Свободата да направиш осъзнато избора – да бъдеш или да не бъдеш, което вече означава и да запазиш здравето и Живота на другия. И без да разберем ни обхвана въодушевлението, описано от Вазов в “Пиянството на един народ” от “Под игото: ”Революционният дух, тоя огнен серафим, засегна с крилото си и цървулани и университанти…. Както във всичките прогресивни борби на България, науката и кръстът, сиреч духът, стоеше на първи ред…. Истина, че главният контингент, и напред, и сега, даде масата народна, но тя даде онова, което беше в силата й: числото. Трябваше интелигенцията да му даде смисъл и душа…”.
И аз като Вазов ще кажа, че някои напразно и пристрастно поискаха да монополизират нашето въодушевление да сме дисциплинирани и да съблюдаваме мерките на правителството и указанията на щаба. Поиска им се отново да подведат хората, крещейки как правителството им ограничава и отнема правата. Но дори посредствените политици трябва да знаят, че над всички права е правото на живот. Заради него, също като в “Под игото”, „въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то взимаше нови размери и нова сила и заедно с него — приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа”. Учените, eкспертите и IT-специалистите се притекоха на помощ на правителството. Влиянието на това общо опиянение се отрази и на жените, които сами започнаха да шият маски. Учители, родители и децата им се озоваха заедно във виртуалното училище!
Бъдещето за всички ни дойде изневиделица и това смути най-скептичните, които не искаха и не могат да повярват, че “в няколко деня, тайно и полека, народът порасте на няколко века…” А и те едва ли могат да разберат – пролетта беше дошла в душите на хората! Защото има изпитания, които са като епоха, която преобръща живота ни. Защото има изпитания, които са като пътя към Голгота – бавно, но сигурно ни отвежда от тъмницата на собствения ни затвор. “Ще се удивлява потомството — що казвам? И ние сами, съвременници на описуемата епоха — отрезвели вече от цял ред исторически примери, се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа, да се готви на борба” с един страшен коронавирус? И в тази борба единственият съюзник ни е социалната изолация и надеждата, че ще успеем. Заедно. Заедно с правителството, с двамата Генерали и техните командни съвети, които най-добре знаят как се води война с невидим враг.
Българският национален дух скоро не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне скоро…
Р.Р. Цитатите са от “Под игото” на Иван Вазов – главата “Пиянството на един народ”.