Днес беше един хубав ден за българската демокрация. Дебатът за “левчето” и за промените в Закона за политическите партии все пак доказа, че демокрацията у нас е жива. Имаше и парламентарен дух. Мнозинството, което гласува и застана зад промените, всъщност даде своята парламентарна подкрепа за демократичната държава и за нейните институции. Защо казвам това ли? Защото през цялото време депутатите на БСП, противопоставяйки се, се бяха вкопчили в “аргумента” как сега мафията и олигарсите ще си купуват партии и ще превземат политическата система. Всъщност истината е, че зад този “аргумент” се крие тяхното желание всичко да продължи по старому. Като че ли и сега народът не се сеща за съществуващата практика – безработни, пенсионери с пенсия 200 лв или социално слаби правят “дарения”, за което самите те не знаят. Такъв бе публично известния случай, разкрит в едно журналистическо разследване, свързано с финансирането на президентската предизборна кампания.
Днес беше един хубав ден за българската демокрация. Бяха защитени поне няколко принципа, което доказва, че тя е действена и жива. На първо място, принципа на народния суверенитет и зачитането на неговата воля като източник на висша политическа власт. Днешното мнозинство не пожела да зачертне крехките проявления на пряката демокрация, към които принадлежат и референдумите. Най-малкото, защото чрез тях народът участва непосредствено в управлението на държавата. Да, резултатите от този референдум не го правят задължителен, но по закон избирателите прехвърлиха отговорността върху тези, на които доброволно са делигирали своята власт. Днешният заключителен дебат обедини в мнозинство онези, които разбираха и знаеха стойността на такива принципи на демокрацията, като свободната воля, плурализма в мненията, прозрачността и законността.
Днес беше един хубав ден за българската демокрация, защото дебатът съживи парламентарната зала. Защото битката не беше “за” и “против” левчето, а се превърна в битка “за” и “против” доверието към демократичната държава и функционирнето на нейните институции. И когато депутатите трябваше да избират между това да уважат волята на 2,5 млн. български граждани или да натежи волята на останалите 4 млн, неучаствали в референдума (защото се чу и този аргумент), победи консенсусната демокрация. Вярно е, че демокрацията е власт на мнозинството, но и на мнозинството, което уважава правото на малцинството. Особено когато става дума за парите на данъкоплатците и за ограничаване ролята на политическото задкулисие, чието друго име е паралелна държава.
Не само в България, а навсякъде по света политическите партии са най-критикуваните. Но от обществото зависи колко партиите могат да бъдат корумпирани и опортюнистични. Те не могат и не трябва да са галениците, които да останат извън действието на правото, върху което се крепи всяка демократична държава. Политическата свобода не се изразява в това партиите да правят всичко каквото си поискат, а всичко, което е разрешено от закона. И това те добре го знаят. Тогава защо се страхуват от прозрачността на тяхното финансиране, извън държавната партийна субсидия? Защо се страхуват от “изсветляването” на онова финансиране, което отдавна не е тайна за българските граждани? Сега просто ще се задействат и други механизми на контрола върху партийното финансиране. Няма да има тайни и образът на партиите ще стане по-чист и ясен, а те ще се завърнат към същността на исинската партийна дейност, където има място за идеология и за проактивно политическо поведение на гражданите. Някои почти са забравили, че партиите са доброволни сдружения, а не бюджетни организации, финансирани от държавата.
Днес беше един хубав ден за българската демокрация. Получи се добър дебат, в който изплуваха различни интереси, бяха задействани и различни механизми за защита на сегашното статукво за финансиране на партиите. Но предвид казаното до тук, надеждата за истинска демокрация не бива да умира…
