В предизборната листа от “активности”, българският президент прибави и оная среща в президентството от понеделник. Експлоатирането на темата за Северна Македония и поканата към нея за членство в ЕС е популизъм, от който се възползват, както у нас, така и в Македония. Това се случва винаги, когато “дишеме въздуха на поредни избори”. Прави го опозицията (а тя е все лява, вкл. и т.н. “десни”), която изпълнява чужда воля по отношение на Северна Македония. Другите са, наричащите себе си “патриоти”, за които ровичкането в душите на нашите сънародници от другата страна на западната ни граница, е повече повод за шум, предназначен за ухото на електората им.
Мое е мнението, че българската позиция е притисната между две “стени”. Едната – ние добре познаваме българската история и твърденията за нея са подкрепени с исторически свидетелства и артефакти. Затова не можем да допуснем някой от другата страна на западната ни граница да гради вътрешнополитическите си интереси върху гърба на неистината за общата ни история. Другата – ние признаваме обстоятелствата, които произтекоха от Втората световна война, признаваме териториалната цялост и държавата Македония, която отскоро се нарича Северна Македония. Безспорен факт е, че България е тази, която по време на нашето европредседателство повдигна темата за интегрирането на Западните Балкани. Направи го, защото това е единственото решение спорните теми в междудържавните отношения на балканските държави да бъдат решени.
Постижение на нашата дипломация, и лично на премиера Борисов е, че заложиха на мултилатерализма, т.е. на съвместните усилия и на сътрудничеството между държавите на Балканите. Неоспорим факт е, че балканските държави винаги са били изправени пред предизвикателства, застрашаващи мира в този регион. Eдинственият начин те да бъдат предотвратявани или преодолявани е в колективните действия и в мобилизация на региона около общи хоризонти. Българското правителство предложи един успешен хоризонт за държавите от Западните Балкани – членството в ЕС и в НАТО. Ние имаме най-голям интерес това да се случи, както със Северна Македония, така и с Албания, където са старите гнезда на българската етническа общност.
Тези дни някои се опитват да вдигат шум, който според мен е необосновано подгряван. Каква ще е българската позиция, предвид нерешените спорове, свързани с общата история на България и днешна Северна Македония е въпрос, който е в ръцете на българското правителство. Нашата дипломация трябва вече да е наясно с възможните варианти. А те, според мен, са два. Можем да спънем Северна Македония, като извадим на преден план спорните теми във взаимоотношенията ни, заявявайки, че докато не ги решим няма да променим българската позиция. Аз лично не бих го препоръчала, защото това ще породи нова криза в двустранните ни отношения, а не само…Другият вариант е, да дадем нашия глас, но под условие и проблемите бъдат описани в предварително договорена рамка. България не може да си позволи да е причината за даване ход на процеса по приобщаването на Македония към семейството на ЕС и НАТО, защото ние имаме най-голям интерес това да се случи. Разбира се, добър вариант е да подкрепяма този процес да е едновременен с Албания.
Първият вариант би бил отстъпление от страна на България и отказ от лидерската й позиция в прокарването на балканското сътрудничество. Ние вече сме засвидетелствали, че не приемаме изолационизма като свързан с бъдещето на Западните Балкани. Трябва да имаме предвид, че върви един тежък процес, обременен от различни геополитически интереси – и от Изток, и от Запад. Що се отнася до различията ни със Северна Македония, те ще продължат да се проявяват, защото там политическият разнобой е повече от очеваден. И това е така, защото на този етап имаме различия и разминавания в интересите, предпочитанията и ценностите. Преодоляването ще се случва бавно и нашата позиця ще трябва да я обвържем с т.н. “отваряне и затваряне на главите” за членство на Северна Македония.
Към днешна дата България има интерес Северна Македония и Албания да са част от ЕС и ние сме изразили нашата категорична подкрепа да ги подпомагаме. Няма съмнение, че в този процес оперативната координация между правителствата не трябва да е проблем. Нещо повече – България не трябва да губи извоюваната вече позиция да е водеща в този процес. Излизането от политиката на изолационизъм, който винаги е застрашавал мира на Балканите, може да е възможно само с обединяване около регионални проекти и засилване на двустранния елемент в междудържавните отношения. И тъй като става дума за Северна Македония, една такава възможност е създаването на общи институции със Северна Македония, които да дадат тласък при решаването на всички сложни теми и за прокарването на реформи за постигане на консенсус.
Вече споменах, че интересите, свързани с Балканите винаги са били много и различни. От това са страдали само народите, населявали тези земи, защото историята е премествала граници и е поставяла бариери, разделяйки брат от брата. Процесът на европеизация на Западните Балкани днес, ще промени архитектурата на взаимоотношенията между тези държави в положителна посока. Тяхното и нашето бъдеще зависят от обединяването на балканските правителства около регионалния подход при предотвратяването и преодоляването на бъдещи кризи. Обединяването около хомогенни интереси трябва да е водещ принцип в междудържавните отношения на Балканите, а такъв интерес е членството в ЕС и в НАТО. Процес, който е бавен, труден, и преминава през много дебати. А на мене много ми се иска България по-ясно и по-категорично да заявява ролята, която избра по време на българското европредседателство – да е лидер в развитието и укрепването на междудържавното сътрудничество на Балканите. Колкото до България и Македония – разрешаването на спортите въпроси става с дебати, а не с патриотарство и предизборен популизъм…
