Съществува риск да прибегне до заем от МВФ, което не сме правили повече от 20 години*
Това става ясно от доклад на служебния министър на финансите Росица Велкова, разгледан днес на заседанието на Министерски съвет. Министерството на финансите ще изиска от всички министерства свиване на разходите за издръжка и капиталови разходи по бюджетите им с не по-малко от 10 на сто заради критичното състояние на държавната хазна. „Министерството на финансите е идентифицирало възможни мерки в приходната и разходната част на бюджета за 2023 г. и в средносрочен план, с които да осигури фискалната устойчивост и спазване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в рамките на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г.“, се посочва в доклада на Велкова.
„Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове: сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост; променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения; увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания; вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната“, се казва още в доклада на служебния министър на финансите.
Всъщност онова, за което лидерът на ПП ГЕРБ и експертите от партията предупреждаваха се случва. Не случайно Борисов всеки път по време на предизборните срещи призоваваше служебния кабинет да каже какво е истинското положение на държавните финанси, а вчера огласи и същите очаквани резултати, които само ден по-късно се потвърждават и от министъра на финансите. Предупрежденията на експертите от партията на Борисов за рисковете пред държавната хазна се потвърждават. В този контекст министър Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.
Два от сериозните рискове пред страната ни според анализа на министерството на финансите са още: „Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема“. Вторият сериозен проблем е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП“.
Следва още по-притеснителната част от доклада на министерството на финансите, в която се посочват и необходимите стъпки за овладяване на притеснителната финансова ситуация в страната. „Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100 % дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“ „В частта за разходите също са необходими мерки, например замразяване на политиката на доходите, с изключение на ръста на минималната работна заплата (МРЗ) съгласно правилата на Кодекса на труда (промяната влиза в сила от 1 януари 2024 г., б.р.). По този начин ще се осигурят средства за осъвременяването на пенсиите съгласно Кодексасоциално осигуряване“.
Отличителна черта в документа на финансовото министерство освен препоръката за намаление на разходите за издръжка и капиталови разходи с не по-малко от 10 на сто е и „определяне на по-висок лимит за поемане на дълг с цел осигуряване на достатъчна ликвидност през 2023 г. в случай на настъпване на неблагоприятни обстоятелства и събития“, като и „забрана за преструктуриране на одобрените капиталови разходи на правителството и насочването им за други цели като персонал и издръжка“.
Докладът е предложен от служебния министър на финансите за приемане от Министерския съвет с финансова обосновка.
Р.Р. Прочетохте ли внимателно? Това е истинската картина на състоянието, до което променкаджиите и Юмрука на Радев докараха държавата ни. Това е „благоденствието”, което ви обещаваше правителството на ПП/ДБ/БСП/ИТН. И в бъдеще ви обещават още от същото….Ваша работа е да им вярвате или не, когато ви лъжат или ви обещават как след 2 април в каква „просперираща” държава щели да превърнат България, след като….я закопаха.
*България е член на МВФ от 25 септември 1990 година и участва с финансова квота. За периода 1991 – 2004 година България сключва общо осем споразумения с МВФ. Успешно приключили са програмите с фонда след 1997 г., в рамките на които България е изпълнила всички свои ангажименти и е получила договореното финансиране в пълен размер. През 2007 г. страната ни осъществи операция по предсрочно погасяване на дълга към МВФ, като по този начин изплати окончателно задълженията си към фонда.
