Затова ще започна с моето убеждение, че след COVID-19 и с него – сега и в бъдеще, експертното е, и ще продължи да е политическо и политическото, което не е експертно, няма да е политическо. Всъщност вие запитвали ли сте се защо българинът не се доверява на политиците? A защо малцина са онези, на които би се доверил? Защото той отдавна е разбрал, че в политиката едни влизат, за да търгуват – в буквалния и в преносния смисъл. Други – за да печелят, забравяйки, както би казал Буров, че за политика е достатъчно само това, от което има нужда. Трети влизат за слава, без да успеят даже да впишат имената си в историята. И съвсем малко от тях – за да говорят истината и да избягват словоблудството и популизма. Затова става така, че само подходящите да градят политическа кариера помъдряват, а случайниците – още повече оглупяват и се провалят. Време е българите да не се доверяват на политици и на смешници, които с публичното си поведение опровергават политическата си несъстоятелност или сами поставят под съмнение досегашното си морално присъствие в политиката.
Факт е, че към политиката се устремяват не винаги онези, които се учат и знаят как да служат на хората. Какво можеш да очакваш от човек, който не притежава подобно знание? Все пак политиката е социална дейност – за другите. Означава, че тя не трябва да е поприще за индивидуално благополучие. Задачата й е да събира хората около една идея, да дава решения за настоящето, да предлага бъдеще и неговото постигане. Същността й е във взаимодействието между идеология и случващия се конкретен обществен процес. В това е нейният траен смисъл. Политиката става за смях, когато политиците само морализират, атакувайки единствено действията на онези, които те смятат за политически противници. Не смея да кажа “идейни противници”, защото отдавна няма ясни партийни платформи. Днес повечето от политиците разбират политиката като популизъм, спекулиране с фактите и манипулиране на избирателите с фалшиви новини. Това измести изцяло автентичния политически език, който искаме като избиратели да слушаме. Тази е и причината за наслагването на политическа нищета, чието най-ярко изражение е състезанието кой компромат да замести дефицита на умение за формулиране на послания за печелене на доверие.
Тази здравословна криза направи нещо невероятно в български условия – стимулира едно ново социално взаимодействие и сцепление на нацията. Ние наистина сме във време, когато експертното е политическо и политическото, което не е експертно, вече не е политическо. COVID-19 извади на светло един нов тип политици и това би трябвало да повиши критериите към кандидатите да влязат в политикатa. Нямам предивд “новите” стари, които дирижираната социология не спира да рейтингува като “нероден Петко”. На ход са експертите и политиците на действието, т.е. онези, които са доказали и доказват, че могат да управляват кризи и да консолидират гражданите около каузи. Не може в 21 век каузата ти да е да събориш правителство по неконституционен път. Водещата кауза днес е опазването на общественото здраве и на човешкия живот. От истинските политици се очакваше да реагират конструктивно – с политическо партньорство помежду си, а не с безпринципно противопоставяне. Затова в тази криза загубиха и губят онези, които се опитват да извлекат единствено политически дивиденти чрез злонамерен партизанлък. А не беше време нито за спекулации, нито за фалшиви новини и за режисирани скандали.
Кой се възползва политически от пандемията, заради което и изгуби доверието на българските граждани? Възползва се опозиционната БСП, присъдружните й ортаци и други маргинални партийни субекти, както и политици с провален или застрашен политически авторитет, вкл. и президентът. Всички те, още от първия ден на обявяването на настъплението на коронавируса започнаха да търсят поводи за противопоставяне. Радев си позволи да иронизира опасността от заразата и атакува властта, че се отнася избирателно към ограничаването на масовите събирания на хора, предвид тържествата на Шипка. Когато видяха, че правителството и НОЩ овладяват успешно ситуацията, а реакциите на управляващите са адекватни, новата ниша на тяхното политическо проивопоставяне се оказа здравната система. Но отново бяха разочаровани, защото за кратко време и за тяхна изненада, системата бе подготвена да реагира и на най-тежките варианти в разпространението на заразата. Правителството бързо пренастрои цели производства и привлече науката, като във военно време, за да бъдат осигурени достатъчно количества дезинфектанти, маски, защитни облекла от най-висок клас. В кратък срок бе създадена мрежа от лаборатории и се оптимизира болничното оборудване. Тогава на този фон заработи другата тактика – на фалшивите новини и конспиративните теории за съществуването на вируса и как правителството всява “умишлено” излишен страх. Благодарение на информационните възможности, които ни предлага съвременната комуникация, малцина българи се поддадоха на тази дезинформация. След като беше изчерпан и този арсенал, даден бе старта на директните атаки и на спекулативните внушения за “корупционно” прилагане на икономическите мерки и за “непрозрачно” разходване на финансовите средства.
Ще кажете, че става дума за разбираем естествен апетит на опозицията да злепоставя управляващите и по този начин да се стреми към властта. Но в условията на криза като настоящата, когато и учените не знаят нищо за този невидим враг, нормалното поведение беше опозиционните партии да ограничат обичайните си политически занимания. В такъв момент отговорните политически субекти следват конструктивното партньорство с управляващите за мобилизиране на нацията и за успешното справяне с разпространението на заразата. Оцеляването, опазването на здравето и живота бяха и са водещите приоритети, а не партизанската война за свалянето на правителството. Истинският политик не е само лошият човек, който “ако не те опари, ще те очерни”. За съжаление, българите станахме свидетели на едно неадекватно опозиционно поведение, което продължава и сега. Но по този повод се сещам за Аристотел: “Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката”…
Бъдете мъдри… И знайте от мен, че мъдростта зависи само от възприятията. Не се подвеждайте от готовността на онези, които ви уверявт как ще извършат заради вас всякакви популистични подвизи. Не вярвайте на кресливите им обещания, защото те са неспособни да се справят и с най-простата задача. Политиката не е самоцелна игра на думи, а проактивно действие. Митът, че като говориш много можеш и да правиш, също отдавна не работи. Вече не е достатъчно и “доверяването на усета”. Новото измерение на печеленето на доверие сред избирателите е да си показал, че можеш и не веднъж успешно си преминал през вота на избирателя. Време е и в българския политически живот “да отсеем зърното от плявата”. Истината е, че безидейното и безпринципно противопоставяне отдавна е убило политическата ни система и това я определя като твърде ограничена и несъвършена, достъпна за политически случайници. И на това трябва да сложим край като избиратели. Случайната пяна трябва да се отбира и изхвърля навреме, заедно и с онези, които напират да се задържат на повърхността, представяйки ни се в нова политическа роля.
Предизборно време е! Бъдете мъдри избиратели! Не позволявайте партии и хора с провалени или застрашени политически авторитети да подценяват вашата интелигентност. Мислете, защото много са тези, които искат да подменят вашите възприятия и оттам – предизборните ви нагласи! И не забравяйте какво ви казах в началото – днес експертното е политическо и политическото, което не е експертно, вече не е политическо. Знам, че моите читатели са мислещи хора и се надявам да сте ме разбрали…
