“БУКУРЕЩКАТА ДЕВЯТКА” – СРЕЩА НА ВЪРХА

Време за четене: 5 минути

„Букурещката девятка”, известна като Б-9, е многостранен формат, в който участват девет страни членки от източния фланг на НАТО – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Той бе лансиран през 2015 година от Румъния и Полша след анексирането на Крим от Русия, за да укрепи сътрудничеството в сферата на сигурността, както и за да координира позициите на страните от региона в рамките на НАТО.

По медийни съобщения петнайсет държавни глави и високопоставени лица са пристигнали вчера в румънската столица за участие в срещата на върха на „Букурещката деветка“ (Б-9). Измежду тях може да се прочетат имената на президенти и министър-председатели, министри на отбраната и министри на външните работи. Съединените щати са представени от американския замeстник-държавен секретар по контрола над въоръженията и международната сигурност Томас Динано. На събитието присъства генералният секретар на Алианса Марк Рюте и президентът на Украйна Володимир Зеленски. Дори северните страни, които имат само стратегическо партньорство с формата, са били представени от външни министри и министри на отбраната. Единствено България и Унгария са изпратили участници на ниско ниво. България – в лицето на постоянния представител на страната ни в НАТО Николай Милков, а Унгария – посланика й в Букурещ.

Източник информира, че основният акцент на срещата е повишаването на сигурността на Източния фланг, неговата единна отбрана от Балтийско до Черно море, но също така и върху европейските и американските инициативи за разрешаване на ситуацията в Ормузкия проток. а дискусиите са под надслов. „Повече постижения за трансатлантическата сигурност“. Очаквано в края на срещата всички представители на държавите-членки на Б-9 са приели декларация, в която се посочва, че „най-значителната и директна дългосрочна заплаха за сигурността в региона е и ще остане Русия”. Подписалите я страни се ангажират да инвестират допълнително, за да се защитят от руската агресия. Документът “твърдо осъжда руската военна агресия срещу Украйна и потвърждава подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници”. Коментарите са, че текста на приетата декларация изразява позицията, която държавите от Б-9 ще представят на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли т.г. На нея се очаква да присъства и американският президент Доналд Тръмп.

Факт е, че форумът има ключово значение за държавите от Източния фланг, който включва и България. Към този момент страната ни е била активен участник в срещите и затова представянето и на тази среща на върха на нивото на постоянния представител на страната ни в НАТО, поставя не един, а много въпроси. Можеше да бъдем представени поне на ниво външен министър. Ще кажете – то пък един външен министър! България в момента е като с обезглавена външна политика. Аз имам едно обяснение и то е, че за държавното управелние се избира лица, които по фактология на тяхната експертиза са безполезни и от тях не може да се очаква да произведат не само пряка, но и добавена стойност. В този контекст не търсете отговор на въпроса защо гражданите нямат доверие в институциите и във властта. Отговорът е кратък – кризата в обществото е свързана и с дефицита на авторитети с подходяща експертиза за мястото, които заемат.

Но да погледнем на по-голямата картина! И тя е свързана с поведението на сегашното правителство, което се блъска между популизма, демонстрирания евроскептицизъм и зависимост от Кремъл. А нивото на участието ни в Букурещката среща е повече от политически въпрос, който не трябва да се подминава. И тук не става въпрос само за това, че заявката на ПБ в предизборната кампания за „силен глас на България” днес прозвучава силно популистко и изпразнено от съдържание. Нещата изглеждат по-сериозни, защото очевидно ще се върви към отпадане и ограничаване на досегашни ангажименти на България като страна–членка на ЕС и на НАТО. Това фактически ще означава целенасочено отслабване на интеграционните връзки. В същото време участниците във форума са категорични относно общите усилия за колективна сигурност::“Обединени пред лицето на сериозни заплахи и предизвикателства за сигурността, по-специално дългосрочната заплаха, породена от Русия, ние допълнително увеличаваме приноса си към колективната ни отбрана. Поемаме по-големи отговорности чрез засилено споделяне на тежестта и увеличени инвестиции в отбрана…”, се посочва в текста на декларацията.

По повод на това, че единствени България и Унгария са осигурили ниво на представителство в срещата – посланици, искам да кажа по този повод, че в края на текста на декларацията от срещата е посочено, че Унгария сигнализира за конструктивното си въздържание и не е в позиция да приеме настоящата формулировка на декларацията като договорен текст. Като причина е посочено, че „към момента на финализиране на преговорите по текста на декларацията Унгария нямаше ангажирано правителство, следователно не е имала инструкции дали да се асоциира или не. Въздържанието е конструктивно, както е записано в текста на декларацията, и е стъпка напред в сравнение с предишната позиция на Унгария, която беше позиция на отхвърляне. Посланието на унгарската делегация е положително“. Цитирам това като аргумент срещу опитите да се внушава как и колко много Радев бил близък до Мадяр..Разликата е голяма – въпреки прагматичния си възглед за отношенията с Русия, унгарецът вече открито призна, че тя е заплаха за Унгария и за Европа.

<<<А вие дали ще разберете каква позиция е изразил българският представтел? Съмнявам се това да се случи, както го изисква институционалният подход и протокола за българско външнополитическо участия на такива ключови форуми, като този на Б-9, където се вземат стратегически решения, касаещи колективната отбрана и сигурност.

error: Свържете се с автора за разрешение!!