Защо преди време Байдън се застъпи за ядрено разоръжаване на Украйна
Петро Герасименко, Zahid.net
На 5 декември се навършват 30 години от подписването на прословутия Будапещенски меморандум**. Този документ беше голяма грешка на украинските власти и имаше фатални последици за бъдещата сигурност на Украйна. Но, фокусирайки се върху дипломатическите провали на Киев, който се съгласи да размени мощен ядрен арсенал за официален лист хартия, би било погрешно да се оценява меморандума като изключително украинско фиаско. Будапещенският меморандум се превърна и в глобална грешка на целия колективен Запад. В резултат на неспособността на западните политически елити да разберат правилно геополитическата ситуация по това време и изключително слабото ниво на прогнозиране. А също и много изкривена и наивна представа за Русия.
В украинското информационно пространство меморандумът от Будапеща за анексирането на Крим от Русия през 2014 г. рядко беше в центъра на медийното внимание. Следователно по-голямата част от украинското общество имаше доста неясна представа за него. Ако споменаванията на Будапеща-1994 се появяват спорадично, те се ограничават предимно до положителна оценка на действията на украинските власти и липсата на реални алтернативи. Но след появата на „зелените човечета“ на територията на Крим всички изведнъж се сетиха за този документ и за гаранциите за сигурност, записани в него. Както се оказа, те се оказват една измислица.
През последните десет години бяха публикувани много статии и проучвания за Будапещенския меморандум. За него говориха почти всички украински политици, политолози и дипломати. Този международен акт стана тема на дискусия не само в експертната среда. Но основният акцент винаги е бил върху това колко наивно и безотговорно е било украинското правителство през първата половина на 90-те години, раздавайки ядрени оръжия и не получавайки нищо в замяна. Кравчук, Кучма и други украински политици, които тогава взеха ключови решения за тоталното разоръжаване на страната ни, наистина има за какво да бъдат винени. Но не трябва да забравяме и другата страна на монетата. В крайна сметка, ако не беше колективната позиция на западните елити, чиито умове бяха замъглени от победата в „Студената война“ и митовете за „края на историята“, Будапещенският меморандум нямаше да се случи.
Макар и странно да звучи, в началото на 90-те години Западът беше много по-загрижен за ядрените арсенали на Украйна, Беларус и Казахстан. И не сметна за необходимо да се тревожи за наличието на огромен брой ядрени оръжия и техните носители в баланса на Русия. Следователно в западната преса от онова време можеха да се прочетат статии за заплахата, която представляваше света от независима ядрена Украйна. Въпреки това имаше много малко публикации за подобна заплаха от Руската федерация, която изведнъж се превърна почти в маяк на демокрацията и пример за надежден прогнозиран партньор. Западните политици се изказваха в подобен дух.
На 25 ноември 1991 г. сенатор Джо Байдън, който много години по-късно стана четиридесет и шестият американски президент, се обърна към тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш с реч. И изложи своите аргументи защо Украйна трябва да се отърве от ядрените оръжия възможно най-скоро: „Желанието на Русия да получи подкрепа от САЩ за унищожаването на тези оръжия не е породено само от факта, че те (руснаците, бел. ред.) се притесняват, че те ще бъдат използвани срещу САЩ. Те се притесняват, че ще бъде използван срещу тях (руски, бел. ред.). И продължава:„На територията на Украйна има значителен брой ядрени бойни глави. Утре те обявяват независимост, господин президент. Всъщност те национализират всички оръжия, които в момента са на тяхна територия. Те моментално се превръщат в ядрена сила, г-н президент. С правителство, за което не знаем нищо, при обстоятелства, които не можем да си представим, и за Руската република това е ново измерение, с което те трябва да се справят.“
Речта на Джо Байдън следва изключително интересна, макар и фундаментално погрешна логика. Той изразява мнение, че Русия има всички основания да се чувства застрашена от съседна ядрена Украйна. За съжаление, повечето западни политици разсъждаваха в подобен дух. Те можеха да видят заплаха от Украйна с ядрено оръжие. Но по някаква причина не забелязаха подобна заплаха от Руската федерация, чийто арсенал беше много по-мощен. И дори не си направиха труда да се запознаят поне повърхностно с историята на отношенията между Москва и Киев. Изглежда, че западните политици внезапно са развили амнезия, която е изтрила спомена за руския империализъм и същността на неговото престъпление.
Когато Съветският съюз беше на ръба на разпадането, администрацията на американския президент Джордж У. Буш започна политическа афера с Михаил Горбачов. Следващият президент Бил Клинтън продължи тази традиция и изгради особено приятелски отношения с руския президент Борис Елцин. Страничен ефект от тези отношения беше тенденцията да се гледа на ситуацията на територията на бившия СССР през очите на Москва. Ето защо постоянните шепоти на Москва за необходимостта от възможно най-скорошно разоръжаване на Украйна намериха благодарни слушатели на Запад. И Москвацентричното мислене на Вашингтон намери отражение във вътрешен меморандум на Държавния департамент на САЩ от април 1992 г.: „Нищо не е по-важно в този процес от консолидирането на ядрените оръжия в една демократизираща се Русия“. В същото време администрацията на Бил Клинтън упражнява систематичен натиск върху Киев. Както отбеляза Юджийн Фишел, почетен изследовател в Центъра за изследване на политиката на сигурност „Джордж Мейсън“, „правителството на САЩ възприема всяко поведение на Украйна, насочено към демонстриране, защита и защита на собствените си национални интереси, като безполезно, провокативно и дори достойно за подигравка и откровено сплашване“.
Когато колективният Запад (и особено САЩ) притисна Украйна да се сбогува с ядрените оръжия, той наистина вярваше, че наличието на такива оръжия в Русия не е проблем. Защото в капризното въображение на американските и много западноевропейски политици Москва се смяташе за надежден партньор, на когото може да се вярва. Докато ядрените оръжия в Украйна представляват заплаха не само за Запада, но и за самата Русия. Сред американските високопоставени служители от онова време само министърът на отбраната в администрацията на Буш старши Дик Чейни беше на противоположното мнение и не вярваше в демократична Русия. Но предупрежденията му не бяха взети под внимание.
Струва си да се отбележи, че президентът Бил Клинтън, който носи голяма част от отговорността за денуклеаризацията на Украйна, каза в интервю от април 2023 г., че сега съжалява за ролята си в процеса. Но той предположи, че Русия може да не посмее да нахлуе, ако Украйна все още разполагаше със своите ядрени средства за възпиране. Но останалите американски и западни политици като цяло не признаха публично своята част от отговорността за Будапещенския меморандум и споразумението за бърза денуклеаризация на Украйна. Така в началото на 90-те години Западът отхвърли една разумна идея: силна и въоръжена Украйна е най-добрата гаранция за поддържане на баланса на силите в Европа и противодействие на руския империализъм. Свикнали сме да сме критични към украинските политически елити и техните решения. Но западните политици също са способни на епични провали и пристрастно мислене. И, за съжаление, те не са се отървали от тази черта досега.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие- Будапештенський меморандум:невивченi уроки. Чому Байден свого часу виступав за ядерне роззброєння Украiни, Петро Герасименко, Zahid.net
** На 5 декември 1994 година Великобритания, САЩ и Русия подписват меморандум за гаранциите на сигурността във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (Будапещенски меморандум). Подписите си под този документ поставиха президентите Бил Клинтън, Борис Елцин, Леонид Кучма и британският премиер Джон Мейджър. Към момента на подписване на документа Украйна е третата в света по ядрена мощ. С подписа на президента Кучма тя се присъедини към Договора за неразпространение на ядрени оръжия и се отказа от своите 1700 ядрени бойни глави, монтирани на междуконтинентални ракети, на ракети със среден обсег и въоръжения за стратегически бомбардировачи. Ядреният арсенал на Киев е предаден на Москва.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
