Около случващото се с БСП, в главата ми се върти една история и тя е свързана със съдбата на Родоския колос. За тези, които веднага не могат да се сетят, ще им припомня. Изработването му е било поръчано от населението на малкия остров Родос. Използван е бронза от обсадна машина, изоставена след поредния опит за завладяване на острова. Статуята представлявала бог Хелиос в огромни размери. При едно земетресение тя се стоварила на земята – най-слаби се оказали краката й. Оттогава идва и изразът “на глинени крака”. Статуята престояла дълго време в легнало положение, тъй като поради нейните размери и тегло, било трудно преместването й. Едва в края на Х век я откупил един търговец, За да я подготви за пренасяне и за претопяване по-късно, предварително я нарязал на парчета, които натоварил на деветстотин камили. Виждате, че опитът на такива приватизатори, като днешната лидерка на БСП, е с дълбоки корени още от древността.
Ако не сте разбрали причините за препратката ми към БСП, то тя е единствено в последния епизод от съдбата на Родоския колос. Сакън! Да не си помислихте, че сравнявам БСП с него! Опазил ме Господ от подобно прегрешение! Призумпцията на това ми завръщане в миналото е да ви помогна по-лесно да асимилирате случващото се в БСП. В момента Столетницата споделя съдбата на Родоския колос. Горката! Мътнините в нейното старческо нарушено зрение не й позволяват да види реалните очертания на една приватизаторка с изпитан опит в претопяването на “Техноимпекс”, нито пък да прецени реалните резултати от настъпателните й действия по реализирането на загуби от “акциите” й?
Почти десет години БСП е далече от изпълнителната власт, което означава, че също толкова е далече и от българските избиратели. Люшкането й насам-натам я държи “на глинени крака” в българския политически живот. Реални са и съмненията около истинското й организационно състояние. Да не говорим, че социологията отчита непрекъсната загуба на доверие и на подкрепа по време на проведените към този момент междинни местни избори. Пълната дезориентация в същинската й роля на парламентарна опозиция, липсата на ясна идеология и пълното несъответствие и разминаване между интересите на нейния елит и на онези, които по очаквания са социалната й база, засилва усещането за противоречивата й същност. Все по-противоречив е и нейният идеен образ, тъй като той е отстъпление от социалистическата идеология. Тя все повече затъва в изолационистко поведение, отхвърляйки всички решения и резолюции на ПЕС и на Социалистическия интернационал, чийто заместник-председател е Нинова. Подкрепят официално Мадуро, в което няма нищо неочаквано. Нали по време на социалистическото управление през 90-години българите стигнахме до положението, в което днес се намират венецуелците. Та нали ние бяхме свидетели на ограбването на националното богатство и на изнасянето на парите от българските банки в офшорни компании! Сега пък се отказвали от парламентаризма и сами решили да се уволнят!
Настоящото поведение на БСП в никакъв случай не й гарантира политическа переспектива, която да я изведе във властта. Партията е в плен на емоционалната несъстоятелност на лидерката, която мисли единствено за себе си, тласкайки я към все-по-регресивен път на развитие. А той може да я отпрати единствено на дъното. Практикуването на популизъм като спектакъл не привлича доверие, а отблъсква, заради дефицита на професионални умения. Играта от 90-те “тука (ни) има – тука (ни) нема”, оставя след себе си впечатлението като да гледаме “Многострадална Геновева”, докато в същото време лидерката очаква публиката да реве, да кълне или да прави кордон около сцената, а президентът Сърдит Петко да произнася напарфюмирани речи, в които съди всичко и всички.
Спектакловият популизъм се оказа отдушник за социалистическата партия, защото само така тя може да накара обществото да не забрави за нейното съществуване. Лошото е, че това й поведение не й гарантира политическа переспектива, свързана с влизането й в изпълнителната власт. В момента лидерката им използва партията за балансиране на собствената емоционална несъстоятелност, предизвикана и поддържана от страховете й пред поредния изборен неуспех. Ако те можеха да се погледнат отстрани, щяха да видят един маргинален политически субект, объркан в политическата ситуация. Cигналите, идващи оттам, наподобяват поведение на току-що пръкнала се партийка, за която кресливото поведение е единствения начин да бъде забелязана.
Партията на социалистите е столетница, но се държи като жена в критическа възраст. Иска всички да й обръщат внимание. Изпада в странни състояния. Бърка защитата на демокрацията с популистични тълкувания на нейните принципи и на конституцията. Действа в заблудата, че може “да си разиграва коня”, както си иска, защото по думите на нейната лидерка са “единствените и различните” и това никак не ги притеснявало. Означава ли, че са нещо като джендърите? Те ще ви отговорят. Аз знам, че те няма какво да ни предложат като политики в предизборната кампания за евроизбори. И както винаги, се опитват да отклонят общественото внимание от достиженията в управлението на ГЕРБ, да подменят обществено-политическата ситуация, представяйки я заедно с онези от фалшивата “Галъп” за “революционна” и всявайки страх у избирателите. С погрешни тълкувания за правата на гражданите и работейки срещу иннституциите и държавността, БСП за пореден път се опитва да заблуди българските граждани с фалшиви новини и имитиране на загриженост за демокрацията.
БСП щяла да напусне парламента. Ама тя отдавна го е напуснала, демонстрирайки неспособност да участва в парламентарната дейност. Засега тя се свежда единствено до това да използват парламентарната трибуна, бъркайки я с конгресната. Едно удобно място за произнасяне на пламенни речи за “светлото” бъдеще, очертано от тяхната “визия” и в случай, че някога превземат властта с щурм от “Позитано”. Да ви призная, много се изненадах, когато чух, че един от аргументите им за напускане на Народното събрание е заключението, че „парламентът не е превърнат в място, където се водят спорове за политики, а място, където се водят жълти спорове, обидни дебати“. Та чие друго поведение да разпознаем в подобно обобщение, освен БСП? Ами заслужено e да се самоуволнят!
