Една от задачите на българското училище е да развива уменията за боравене с информация. Това учениково умение означава: да може да открива какво е “казано” в текста; да се ориентира за “подсказаното” в него; да изразява своята гледна точка; да формулира обоснован отговор или кратко изложение;
Да откриваме “казаното” в текста означава да се запознаем с него чрез внимателен прочит. Ако се налага – няколко пъти, тъй като търсената информация е разпръсната. Трябва да насочим нашето внимание, като увеличаваме широтата на възприятието. До това, което търсим, ще достигнем чрез осмислянето му по различни признаци. Колкото по-целенасочено го правим, толкова повече се приближаваме до очаквания резултат. А резултатът не е нищо друго, освен едновременно изследване и оценка на текста. Накрая ще трябва да обобщим свършеното.
Има отговори и изложения, за които не винаги е достатъчно само “казаното”. За много неща ще трябва да се досетим чрез “подсказаното”. Да си представим, че ни изпитват пред черната дъска и се затрудняваме в изпълнението на поставената задача. Уж, незабележимо за учителя, някой от съучениците ни успява да ни подскаже нещо съвсем малко. Но то е достатъчно, за да се сетим за останалото. Същото е и при работата с текст – за отделни заключения ще трябва да се досетим. В този случай от значение ще са нашите конкретни и общи познания, както и ценностната ни система, умението да анализираме и да правим заключения.
Що се отнася до изразяването на лична гледна точка, тя е част от умението за творческо мислене. Необходим ни е навик да тълкуваме и да влизаме в същността. Ще се позова на два примера. Единият е ориентиран към по-големите ученици: Разполагате с цял текст или откъс. Между въпросите към него има и такъв: “Може ли честността да е проблем според дадения текст?” Моят съвет е първо да се опитаме да го променим по различен начин. Може да прозвучи така: “А какво е честността? Лесно ли е да си честен? Трудно ли е да си честен? Как другите хора възприемат честността? Вторият пример е за по-малките ученици:Предложена ви е част от приказка за Хитър Петър. Единият от въпросите гласи: “Честен човек ли е Хитър Петър?” Може да го промените така: “Какво е честността? “Как постъпва Хитър Петър? Защо Хитър Петър постъпва така? “
Трябва да сте разбрали, че задаването на алтернативни въпроси е умствен навик с определящо значение за улавяне същността на нещата. Съветвам ви да го правите не само по отношение на зададения въпрос, тема, проблем, но и по отношение на самите думи. Най – добре е да започнете да се упражнявате като откривате алтернативното значение на добре познати съкращения. Пример: ВИС може да разчетете като Вокално –инструментален състав, Висш институт по строителство; ПУ – Пловдивски университет, Педагогическо училище и т. н. В тази връзка много може да ви помогне книгата на професор Де Боно – “Как да развием творческото мислене” (С., Локус, 2009). Посочените там 62 упражнения ще развият у вас умение за творческо мислене. Защото ако се позовем на автора, то “латералното мислене представлява творческо мислене, ангажирано с променящи се идеи, възприятия, концепции” (с. 3).
Дойде време за умението да формулираме обоснован отговор или кратко изложение. Те трябва да са обосновани, но и в обем, определен от поставеното изискване. Трябва да се постараем това, което ще създадем като наш текст, да притежава стойност. Да не се опитваме да повтаряме оригиналния текст по отношение на “казаното” в него. Това ще означава, че не сме създали нещо ново. Придържаме се към верността на казаното, но не спираме да търсим и друг начин на изразяване. Предлагаме нови идеи и нови решения във връзка с “подсказаното”. Когато формулираме отговор или създаваме нов текст, е важно да помислим и върху начина на изразяване. Подбираме най-подходящите думи, с които ще изразим нашите мисли и нашите послания. Не бива да подценяваме силата на думите. Употребяваме ги в правилния смисъл. Съобразяваме се с това, че в отделни случаи предстоящото писане може да предизвика у нас емоции, а в други случаи – сдържаност. Ще се наложи да преценим какви думи ще използваме – емоционални или с неутрална окраска.
Кое е това, което на финала ще ни помогне да изразим нашето мислене? Според мен, предпоставките са три. От лично естество е важно нашето състояние – означава, че трябва да сме достатъчно мобилизирани, за да се справим с тази задача. От стратегическо – да сме наясно какво се очаква да свършим и как ще го свършим. От организационно – да си набележим много бързо отделните стъпки, които ще предприемем. И в целия този процес, е много важно да сме лидери на самите себе си, тъй като ни предстои да свършим нещо самостоятелно. Поведете собственото си мислене, без да се поддавате на страха и несигурността. Приемете, че сте човек, който не се проваля и успява. Припомнете си за ролята на положителните нагласи, според професор Де Боно и мислете за това, което трбява да свършите, като за нещо много лесно.
Боравенето с информация е широка тема и по нея може да се говори доста и строго теоретично. Моята цел и този път беше да помогна за развитието на практическите умения на ученика. Споделям с вас моя педагогически опит, а основание за това са добрите резултати в работата ми с учениците през годините. Пишейки и по тази тема, се опитвам да “хвърлям” мостове от “Системата за латерално мислене” на професор Едурад де Боно към потребностите на българското училищно образование. Само по себе си това е процес на създаване на нови стойности. Правете го и вие. Използвайте всяко знание, за да създавате добавени стойности – същинската страна на творческото мислене.
