Битката днес е за безпринципност. Няма ляво, няма дясно! Kолкото си по-безскрупулен и безсрамен, толкова шансът да бъдеш чут и да претендираш за високо място в обществената йерархия е по-голям. Какво че си сгазил Конституцията! За тебе законите не важат – държавен глава си или си кандидат за министър-председател, програмиран от задкулисието в поредния сценарий. Безпринципността в днешната българска политика е отражение на изключително ниското равнище на подготовка за политическа дейност. Свидетели сме как политици стават хора, неизвестни към този момент нито с каузи, нито са познати с публично заявена позиция. Така партиите се превръщат единствено в опаковка за персонални интереси. Към подобна мисъл навежда и дефицитът на конкуриращи се идеи и политики.
Безпринципността е поредната мода в българската политика. Тя е новият вирус, който поразява обществената тъкан. Изглежда, че политическите “акари” толкова са отслабили имунната система на обществото ни, че след повече от тридесет години не сме в състояние да защитим генетичната цялост на оная демокрация, която е пример за нас и към която сме мислели, че сме се приобщили. Надявах се, че след “Виденовата зима”, банковите грабежи и когато доларът беше 3000 лв, сме развили някакви адаптивно-защитни механизми на активния имунитет. Но уви! Допуснахме и допускаме маниакалността на “новите“ политици да бута живота ни, тласкайки ни за пореден път към поредната криза. Гротеската е в техните особи, а трагедията – това се отразява на качеството на живота ни. Но това е днешната действителност – колкото си по-безпринципен, толкова по-голям и шанса ти да бъдеш чут и да се изкачиш по йерархията на обществената стълбица.
Тази сутрин чух един “високопоставен” политически коментатор/социолог (обича да размахва ръце пред лицето си, когато говори) да казва как “лявото и дясното трябва да се обединят, за да свалят Борисов и ПП ГЕРБ”. Познатата мантра – “няма ляво, няма дясно”. Когато политици трябва да се обединят по този начин се нарича безпринципност в името на влизане във властта на всяка цена. А цената в случая са тридесетина милиарда и заради усвояването им волята на гражданите няма значение. Получава се така, че може без политики и каузи, свързани с тях, но не може без каузи за себе си. След като пратиха на сметището принципите и критериите за отговорна политическа позиция, “новите” доказаха с политически лупинги, че не само принципите, но и правните норми не значат нищо за тях и е възможно да бъдат заобикаляни. Допускате ли, че те не знаят какви щети нанася върху общественото съзнание неприлагането или погрешното тълкуване на правото?
Т.н. „партии на протеста”, които вече са партии на статуквото, се провалиха. Вместо “завръщане на парламентаризма” – пълен срив на законодателната институция по време на 45-то и 46-то Народно събрание. Станахме свидетели на парламентарни практики, които доубиха доверието на гражданите в законите. Имаше много примери на политически и юридически недоразумения в законотворчеството. Вместо утвърждаване върховенството на закона, те самите се превърнаха в негативен пример за безнаказаност. Като български граждани се убедихме, че тези, които се бяха самовъздигнали за “почтени“ говорят едно, когато са в опозиция, а вършат друго, когато са на власт. Не че и от системните партии не го правят, но засега те остават тези, които все още поддържат или се придържат към принципите в политиката. Въпросът е дали ще удържат, а и дали желаят да удържат диктата на безпринципните “нови” стари. Но има една голяма разлика между тях и онези, които те наричат “статуквото”. И тя е, че популизмът и безпринципността вече ги “топят” – така както ланският сняг се топи през пролетта, така се топят и надеждите им за дълготрайно политическо присъствиие в бъдеще.
