Когато руският терор стане ежедневие
Петро Герасименко, Zahid.net
На 8 юли се състоя една от най-подлите руски терористични атаки срещу Украйна. Детската болница „Охматдит“ в Киев беше атакувана. Общо десетки украинци бяха убити при поредния ракетен удар на руснаците. Реакцията на света към това ужасно събитие и кървавите кадри от украинската столица обаче беше доста сдържана и дори безразлична.
Да, чухме традиционните думи на осъждане от редица западни лидери. Посланиците на САЩ и страните от ЕС изразиха възмущението си от терористичната атака на руснаците. Дипломати от 33 държави посетиха „Охматдит“, за да видят с очите си поредното престъпление на руската армия. Международни организации като ООН и ПАСЕ официално осъдиха руската атака. Вече имаше познати изказвания, че Русия трябва да носи отговорност и че подобни методи на водене на военни действия са неприемливи. Изявленията на посланиците бяха придружени от коментари на редица водещи европейски и американски политици. Но като цяло не чухме нищо ново. Всичко това бяха вече познати типични изявления, които не излизат от рамките на „западната загриженост“.
Като цяло се създава впечатлението, че трагичните събития в Украйна не са станали гореща тема в световните медии. Западните медии обсъждаха повече резултатите от френските избори, отколкото новите руски военни престъпления срещу Украйна. Обществената реакция също беше вяла. Всичко това създава ярък контраст с реакцията относно геноцида, организиран от руснаците в Бух през пролетта на 2022 година. Тогава светът, изглежда, се вцепени, след като научи ужасната истина за Московската орда. Но състоянието на шок почти премина. Сега не сме виждали масови протести под руските посолства. Изглежда, че цялата планета вече е свикнала с руския терор в Украйна. И го възприема като нещо правилно и обичайно. Тя все още има достатъчно думи на съчувствие и осъждение. На обещания – също. Но реално и незабавно наказание на агресора няма.
Показателно е изявлението на координатора на Съвета за национална сигурност на САЩ по стратегически комуникации Джон Кърби. „САЩ не променят позицията си. Украйна може да продължи да използва американско оръжие за удари близо до границата с Русия“, каза Кърби на 8 юли по време на брифинг. Американският служител даде да се разбере, че унищожаването на „Охматдит“ няма да засегне забраната на Пентагона за нанасяне на удари с американско оръжие дълбоко в руска територия. САЩ обаче обещаха отново да изпратят „силен сигнал“ на Путин. „Не мога да подчертая достатъчно, че това е послание. Но както казах, това, което ще видите тази седмица, е много силен набор от сигнали и послания към г-н Путин, че не може да чака НАТО, не може да чака Съединените щати. Ние ще продължим да подкрепяме Украйна“, добави Кърби.
„Изпращането на мощни сигнали и послания“ към руския диктатор като цяло се превърна в любима тема на Запада, който отдавна е заседнал на границата между желанието да попречи на Русия да спечели и да загуби едновременно. Това изисква голям талант и словесен баланс. Можете, разбира се, да заявите пред целия свят, че „аз съм този, който спря Путин“, както патетично направи наскоро американският президент Джо Байдън в интервю. Но в реалния живот няма признаци, че лидерът на Кремъл е спрян. Напротив, Путин изглежда доста самоуверен и показно парадира със своята безнаказаност и кръвопролитие. Вероятно той просто още не знае, че „вече е спрян“.
Що се отнася до останалия свят извън Запада, той всъщност не реагира на руската престъпност. Глобалният юг живее свой собствен живот. И за него руската агресия срещу Украйна е нещо далечно, безразлично и непонятно. Не напразно не чухме остри изявления от лидерите на Бразилия, Китай, Индия, Южна Африка, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия и други водещи държави от този огромен регион.
Докато Русия се готвеше да започне следващата си ракетна атака срещу Украйна, Си Дзинпин се срещна с унгарския премиер Виктор Орбан и говори за мира в Украйна. Разбира се, нямаше дума за осъждане на руската агресия, наказване на политическия елит на Кремъл, връщане на окупирани украински територии, изплащане на репарации на агресора. Вместо това прозвучаха абстрактни формулировки за недопускане на разширяване на войната, ескалация на военните действия и провокации. Изглежда, че мирният план на Си наистина е много подобен на мирния план на Путин. Чудя се дали руският терор също се смята от Пекин за създаване на „благоприятна атмосфера за провеждане на мирни преговори и мирно уреждане на войната“?
На 8 юли, в деня на атаката срещу „Охматдит“, Путин се срещна с индийския лидер Нарендра Моди в дома му в приповдигнато настроение. Моди пристигна на двудневно посещение в Москва и нарече руския диктатор свой „приятел“. И двамата политици се забавляваха в неформална обстановка, забавляваха се, гледайки „конното шоу“ и се почерпиха със сладкиши. Не изглежда, че Моди е изпитвал някакви угризения, когато украинците умираха под руските ракети. Търговията между Русия и Индия расте. Сътрудничеството се задълбочава. А фактът, че Кремъл води агресивна война срещу суверенна държава някак си не притеснява много Индия.
Като цяло, пасивната реакция на света на руската атака срещу „Охматдит“ не вдъхва оптимизъм. Засега няма признаци, че светът наистина иска да накаже Москва за нейните престъпления. Той всъщност се примири с нейната терористична природа. Той я приема за даденост. Няма желание и смелост да се предприемат решителни стъпки, които наистина да принудят Русия към мир. На Украйна не се дават оръжия, способни да победят агресора. Санкциите не работят правилно. Руски нефт, газ, метали и други суровини се продават активно на световните пазари. Печалбите от международната търговия попълват руската хазна и позволяват парите да бъдат инвестирани в продължаването на войната и производството на смъртоносни оръжия. Русия дори може да получава много санкционирани стоки през трети страни, а световната общност не може да направи нищо по въпроса.
Повече от две години след началото на голямата война Путин не се чувства най-зле. Той може да прави няколко неща едновременно. Да води война на унищожение, да унищожава украински електроцентрали, жилищни сгради, болници, да произвежда оръжия и да води сърдечен разговор с много световни лидери, говорейки за украинските „нацисти“, лошотията на НАТО и Запада. Путин отново е добре дошъл в чужбина, гостуват му държавни глави от редица страни. Правят бизнес с него. Нямат нищо против да говорят с него за мир и да плащат за него с украински територии. А някои особено цинични диктатори, като Ким Чен-ун, доставят на Москва милиони снаряди, които тя използва, за да убива украинци, и подписват споразумения за стратегическо сътрудничество. Слабостта на цивилизования свят винаги вдъхновява терористи и негодници.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Байдужість світу.Коли російський терор стане повсякденністю, Петро Герасименко, Zahid.net
