Словакия е страна на контрасти
Любко Петренко, Zahid.net
В сряда, 15 май, малкото словашко градче Хандлова внезапно стана известно в целия свят. То придоби известност, но за съжаление: именно там беше извършено посегателство срещу премиера на страната Роберт Фицо, който за парламентарната република всъщност е държавният лидер. Фицо, за щастие, оцеля, въпреки че все още е в тежко състояние след сложна операция.
Покушенията срещу първите лица на държавата, разбира се, са сензационно явление за следвоенна Европа. Какви случки от тази категория можем да си припомним? Ами например убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Политикът беше застрелян в Стокхолм на 28 февруари 1986 г., когато той и съпругата му се връщаха от кино. Тогава се заформи доста интересна история със заподозрените за убийството. Първоначално полицията арестува рецидивиста Кристър Петерсън. Имаше процес, на който се твърди, че вдовицата на премиера Лисбет Палме е разпознала убиеца. Съдията го призна за виновен и го осъди на доживотен затвор. През 1989 г. обаче касационният съд отменя присъдата поради липса на доказателства. Петерсън беше освободен и няколко години по-късно в множество интервюта той или признаваше за убийството на Палме, или отричаше участието си в престъплението. Прокурорите се опитаха да възобновят делото срещу Петерсън, но не успяха. Но той се самонаказа, като първо се включи в пиянска свада с полицията през септември 2004 г., в резултат на която получи огнестрелна рана. В болницата на Петерсън е оказана необходимата медицинска помощ и е освободен. Но падна на излизане от травматологията и удари главата си в асфалта. Травмата се оказала фатална за него. А през юни 2020 г. шведската прокуратура установи самоличността на предполагаемия истински престъпник. Той се оказа Стиг Енгстрьом, графичен дизайнер по професия. Въпреки това, този сега главен заподозрян, както се оказа, е починал още през 2000 г. (вероятно се е самоубил). Това е толкова зловеща история с убийството на шведския премиер, която даде основата за създаването на много детективски романи и създаването на филми.
На 12 март 2003 г. в Сърбия беше извършен пореден подобен опит срещу ръководителя на правителството на европейска държава. Зоран Джинджич беше ранен във фоайето на сградата на правителството в Белград с два изстрела от снайпер. Час след инцидента премиерът почина от раните си, без да дойде в съзнание. Веднага в страната беше въведено извънредно положение. Почти всички организирани престъпни групи в Сърбия бяха заподозрени в подготовката на нападението. Над 11 000 криминално проявени са арестувани при полицейската акция „Сабя“. Защо служителите на реда са избрали точно тази стратегия? Защото в края на 2001 г. Джинджич обеща да започне активна борба с организираната престъпност в Сърбия. През декември 2002 г. по инициатива на правителството беше приет законът „За борба с организираната престъпност“, който предвиждаше създаването на специален отдел за борба с организираната престъпност, специален отдел на Белградския окръжен съд за борба с организираната престъпност и института за сътрудничество. По-късно обаче се оказа, че тази версия на разследването е невярна. Убийството е организирано от Звеното за специални операции, участвало във войните на територията на бивша Югославия. Бойците бяха възмутени от факта, че сръбските власти по онова време екстрадираха много сръбски военни от бивша Югославия на Международния трибунал, включително членове на гореспоменатата част. В крайна сметка пред съда се изправиха 12 души, включително прекият изпълнител на убийството – подполковник от сръбската армия Звездан Йованович, който сам призна за престъплението и заяви, че не изпитва угризения. Той беше осъден на 40 години затвор, почти всичките му съучастници получиха дълги присъди. Част от тях са осъдени задочно, тъй като са били издирвани по време на съдебното заседание (някои все още се издирват).
Реших да опиша по-подробно някогашните престъпления, като се има предвид, че през последните осем следвоенни десетилетия те бяха само две. И току-що – третият. Всеки с разлика от около две десетилетия. Затова нека се опитаме повече или по-малко да разберем опита срещу Робърт Фицо. Поне да обобщим, систематизираме и анализираме данните, които вече знаем. Така че, за разлика от първите два инцидента, мишената на покушението оцелява, въпреки че е тежко ранен. Той оцеля може би именно защото стрелецът не беше някой добре обучен военен, както в случая със Зоран Джинджич, и не е престъпник рецидивист, както в случая с Улоф Палме, а е … писателят Юрай Цинтула от град Левице. Освен това той вече не е млад, а напреднало възрастен – все пак е на 71 години.
Какво се знае за него? Той е един от основателите на литературния клуб “Дъга”, създаден през 2005 година. До 2016 г. е негов председател. От 2015 г. е член и на Съюза на словашките писатели. Цинтула е автор на стихосбирките „Sen rebela“ , „Diptych“ и “ Osy“. Публикува и романа „Посланието на жертвата“. Така че, в допълнение към написаното от него, Цинтула се опитва „да печели хляба си” и в други области, например, като охранител в супермаркет. В тази област обаче не постига големи успехи, а точно обратното – става жертва на нападение от някакъв неадекватен човек в охранявания от него търговски център. Твърди се, че след този инцидент Цинтула се превръща в активен борец срещу насилието. Той организира петицията „Срещу насилието“ (Proti násiliu) и още през 2016 г. се опитва да основе едноименно политическо движение. По същото време Цинтула получава разрешение за оръжие и закупува късоцевна пушка (именно нея използва при покушението). Явно е повярвал на легендарния американски гангстер Ал Капоне, който твърди: „С добра дума и пистолет можете да постигнете много повече, отколкото само с добра дума“.
Ето какво душевно раздвоение се появява в този човек, което допринася и за политическото му раздворение. Словашки журналисти разкриха връзките на Цинтула с нерегистрираната проруска екстремистка групировка Slovenský branci („Словашки бранници“). Тази група имаше добри отношения с руския клуб на мотоциклетистите „Нощни вълци“, подкрепяше терористичните организации „Донецка народна република“ и „Луганска народна република“. Публикациите на Цинтула са във фейсбук страницата на движението . В тях писателят критикува мигрантите и миграционната политика на държавата, а също така изразява обществена подкрепа за организацията Slovenský branci. На страницата има снимки, които потвърждават контактите на Цинтула с организацията, която прекрати дейността си през 2022 г., след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Т.е, от една страна, Цинтула намира поддръжници в проруските кръгове, от друга – симпатизира на проевропейските, например настоящия президент Зузана Чапутова и либералната партия „Прогресивна Словакия“.
Самият Цинтула призна, че е извършил покушението по политически причини. „Не съм съгласен с политиката на правителството“, каза той. По-специално, писателят се противопостави на натиска на правителството върху средствата за масова информация..Така че какво точно минава през ума на убиеца от Левице е трудно дори да си представим. Вероятно пълен хаос. Хаосът, който подтиква към разрушителни действия, принуждава към извършване на престъпления. Ние украинците дори не харесваме този словашки премиер. Е, защо да го обичаме? За явно антиукраинските му изявления, за нежеланието му да помогне на Украйна да се защити от руския агресор? Е, възможно е да го съжалявам чисто по човешки. Но не повече. Сега обаче говорим за друго. Това необяснимо убийство, този хаос в главата на Юрай Цинтула не е възникнал от нищото, а е резултат от хаоса в самата държава. Т.е. Роберт Фицо стана жертва на социално-политическата поляризация в Словакия, за която в крайна сметка той самият допринесе. Милан Нич, анализатор в Германския съвет за международни отношения и бивш съветник на МВнР на Словакия, каза в коментар за вестник Financial Times: „Словакия е една от най-поляризираните страни в Европа… с редовни заплахи за живота на политиците“.
Припомняме, че Фицо успя да се върне на власт миналата есен, когато партията му „Смер“ спечели парламентарните избори. Това е вече третият му мандат начело на правителството. Ще припомним, че през март 2018 г. той трябваше да подаде оставка заради корупционен скандал, избухнал заради убийството на разследващия журналист Ян Куциак. Но, както виждаме, този скандал не попречи на словаците отново да гласуват за популистки политик, заподозрян в корупция. Да, Фицо е добър оратор. Той знае как да говори красиво, знае как да убеди гражданите, че се ръководи изключително от словашките интереси. Когато трябва патетично критикува Европейския съюз и международните неправителствени организации. Той умее да обижда опонентите си, например, в дискусии за имиграцията, еднополовите бракове, за пандемията от COVID, за маските, ваксините и санитарните ограничения.
Фицо обаче не бързаше да изтегли Словакия нито от Европейския съюз, нито от НАТО, защото разбираше до какъв политически и икономически колапс може да доведе това. В същото време той политически се възхищава на Владимир Путин, като смело заявява, че няма да позволи руският президент да бъде задържан с международна заповед, ако дойде в Словакия. Възхищава се, разбира се, на Виктор Орбан, като уверява, че министър-председателят на Унгария се грижи само за интересите на своя народ.,Както отбелязват анализатори, министър-председателят на Словакия е и добър политически тактик. По време на своята 30-годишна кариера той ловко лавира между традиционната европейска политика и националистическите идеи, които са предназначени предимно за вътрешна употреба. Анализаторите отбелязват, че той е готов да променя позициите си в зависимост от общественото мнение или политическата реалност. „Фицо винаги следва социологически проучвания, винаги разбира какво се случва“, каза социологът Михал Васечка в коментар за агенция Ройтерс.
Кръстникът на такива словашки политици като Роберт Фицо със сигурност е Владимир Мечиар, който управлява страната от 1994 до 1998 г. Първо като министър-председател, а след това пое задълженията на президент. Именно заради него Словакия се забави по пътя си към европейска и евроатлантическа интеграция, докато съседните Полша, Чехия и Унгария напреднаха много повече. Но Мечияр беше демократично избран от самите словаци и те дълго време искрено и ентусиазирано подкрепяха неговата линия за национална самоизолация и евроскептицизъм. Въпреки това, по време на парламентарните избори от 1998 г., словаците маркираха Мечияр с не по-малко ентусиазъм и подкрепиха опозиционната партия „Словашка демократична коалиция“. Под аплодисментите на ентусиазираното множество тогава Владимир Мечияр беше изгонен от властта. Надяваме се, че този път политическото махало в Словакия скоро ще се завърти в другата посока, слагайки край на кариерата на популиста Фицо. И по-добре без убийства, които само могат да увеличат популярността на популистите (съжалявам за тавтологията).
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Атентат у Гандловiй. Словаччина – краiна контрастiв, Любко Петронко, Zahid.net