След потушаването на организираният през 1923 година комунистически метеж, известен като Септемврийско въстание, БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. Изпълнявайки указанията на Коминтерна, БКП решава да отговори с насилие, като създава терористични групи, финансирани от Съветския съюз. Извършени са покушения над няколко народни представители, но това остава като че ли незабелязано. Затова като част от техния план е убийството на някой достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в деня на погребението му, и така взривът да предизвика по-голям ефект. Целта била властта да бъде обезглавена и в страната да се създаде критична обстановка, от която да се възползва комунистическата партия. Набелязаната жертва е запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото. Вечерта на 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката при църквата „Св. Седмочисленици“, близо до дома му.
Атентатът в храм „Свети Крал”(“Св. Неделя”) е най-големият терористичен акт не само в българската история, но и в световната. Статистиката показва, че по броя на жертвите той държи този рекорд до 2001 година, когато бяха атакувани кулите “Близнаците” в САЩ. Денят не е случаен -16 април 1925 година, Велики четвъртък. Организатор е военното крило на БКП в лицето на Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Непосредствени извършители на атентата са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар). По същото време се провежда церемонията по погребението на убития генерал Константин Георгиев. Взривен е покрива на храма. Целта е ликвидирането на военния и политически елит на държавата. Убити са над 150 души, ранените са повече от 500, а по-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред убитите са 13 генерали – повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичния кмет Паскал Паскалев, видни общественици, невинни жени и деца, ученици, студенти. Да избереш Божия храм за място на подобно чудовищно престъпление, и то в ден като Велики Четвъртък! Това само може да го направят безбожници. А днес, пишейки тези редове в памет на жертвите от атентата в църквата “Света Неделя”, ми стигат сили само да изкрещя:”Не забравяйте случилото се на 16 април 1925 година, и не допускайте безбожниците да влязат и в храма на държавността!”