МИХАИЛ ИВ. МАДЖАРОВ – ДИПЛОМАТ И ДОКУМЕНТАЛИСТ -2

Андроник Паша
Време за четене: 3 минути

(По следите на писмата)

Заради десетилетия забрава комунистическата идеология “изчегъртваше” (буквално и преносно) имена като Михаил Ив. Маджаров, за да не оставят следи в народната памет, докато в същото време с удобни исторически интерпретации се сееха заблуди. Политиката на заличаването се целеше в едно – да може на мястото им да “изгреят” други “герои”… Сякаш нищо преди това не е било. Сякаш преди това не е имало достойни “служители на България”, както обичам да наричам политиците и държавниците, които са служили с чест и достойнство на националните ни интереси. Докато техният смислен живот е бил, и е най-голямото основание да са в списъка на достойните “служители на България”.

Винаги, когато е ставало въпрос за съдбата на арменския народ, Михаил Ив. Маджаров е в течение на всички случаи, свързани с “ходатайстване пред нашето правителство да се застъпи за тоя нещастен арменски народ”, както пише той. По негови думи, не е само Андроник паша, който търси закрилата и подкрепата на българската държава. При Маджаров са идвали няколко пъти членовете на Арменския комитет, за да го молят да говори на сър Ед. Грей и на посланиците да направят нещо за Армения. “Ние не можехме да повдигаме самостоятелно един въпрос като арменския и затова аз ходатайствах само пред английските министри, които ми обещаха да държат сметка за злощастното положение на арменците, т.е. Англия да вземе в ръцете си тяхната кауза, задължение да се подобри положението на арменците. Тогава и до 1915 година арменското население, пръснато на всички части на света, съчувстваше на българите и чакаше от тях помощ.” Маджаров не пропуска обаче да уточни, че арменците са се отдръпнали след като България се присъединява към Централните сили и към Турция: ”…ние загубихме неговите (б.а. на арменския народ) симпатии. Арменците започнаха да гледат в наше лице един съдружник, един помагач на турците за изтеблението на всичките християнски населения в Азия и в Европейска Турция.”

Като дипломат Маджаров изпълнява стриктно поетите ангажименти и само след седмица в писмо от 18 декември 1912 година, докладва на Гешов по арменския въпрос: ”Обадих му (на сър Ед. Грей), че е дохождала една депутация, че са подадени до Вас много писма и прошения от видни арменци, които молят да съдействаме за подобрение на тяхната участ.” Маджаров му е казал също, че ”ние нямаме възможност да се бъркаме в малоазиатските работи, но знаем теглилата на арменското население и искрено желаем да му помогнем.” Самият сър Ед. Грей не е безразличен, споманавайки за изпратено и до него изложение по тоя въпрос, поради което той смята да се заеме с него след разрешаването на европейските въпроси (има предвид Лондонската конференция). Внимателно записвайки всичко, споделено от Маджаров, сър Грей му благодарил.

Но казаното до тук не е всичко, заради чиято фактология пожелах да се върна към онова време, когато българската дипломация в лицето на Маджаров е имала водеща роля в решаването на европейските въпроси. Защото не само по тях, както казва той, но и по онези теми, които засягат съдбата и на други народи:”Не сме велика сила и нямаме намерение да разрешаваме всички въпроси, но сме състрадалци с арменците в миналото и в доскорошното време, затова по-силно чувствам злочестото бъдеще, което се готви за тоя вековечен страдалец.” Маджаров изрича тези думи пред сър Ед. Грей и затова няма как усещането му в този момент да ни лъже: ”Стори ми се, че му направих задоволство за онова, което му казах.”

Винаги съм отстоявала мненето, че историята трябва да се изучава в нейнато автентично отразяване. Работата на историците е да издирват фактите и да ги правят достояние. Затова и всеки път, когато ми попадне документалистика, тя оставя у мен усещане за потапяне в най-истинския и чист извор – този на истината. И също толкова пъти благодаря на онези, които са оставили за нас фактите и събитията. И на другите благодаря, които в наши дни изваждат из-под праха образите на забравени държавни мъже, служили на България. Един от тях е Михаил Ив. Маджаров – достоен българин, политик и дипломат.

На снимката: Андроник Озанян и Карекин Нъждех, начело на арменската рота в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война. Източник: wikipedia.org.

Край

П.П. Тази публикация в две части посвещавам на моите дългогодишни арменски приятели и на техните сънародници, за да прибавят към историята на българо-арменските отношения и името на Михаил Ив. Маджаров. Използвам случая в навечерието на арменската Бъдни вечер, Коледа и Богоявление, които са на 5 и 6 януари, да се обърна с техния поздрав: ”Христос се роди и богояви, да бъде благословено богоявлението му.”

Към първа част –>

error: Свържете се с автора за разрешение!!