АНАЛИЗЪТ НА ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА И ЧЕТЕНЕТО С РАЗБИРАНЕ

анализът на литературна творба
Време за четене: 4 минути

Реших да предложа тази публикация, защото тя има пряко отношение към по-широката и толкова актуална тема за четенето с разбиране. Правя го не само, за да напомня за обичайните познания, които учениците получават в областта на литературния анализ. Целта ми е да направя връзка с четенето с разбиране, но и да предложа подход и идеи как се действа по отношение на значимото в едно литературна творба. А самото откриване на значимото означава да се търсят в него стойностите, които според професор Де Боно, са синоним на положително влияние. А кой творец не се надява на подобно въздействие върху читателя? Колкото до стойностите като понятие, за тях съм писала не веднъж. По-любознателните могат да прегледат публикациите ми в раздела “Образование” на този сайт, както и на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт. Много от тях са свързани с четенето с разбиране, писането на интерпретативен текст, извличането на информация, както и статиите, в които се разглеждат различните методи, които са част от Системата за латерално мислене.

Анализът на литературна творба е творческа задача. По своята същност това е процес, който протича в търсене на отговорите на въпросите: Какво? Къде? Как? Защо? За успешното справяне са нужни две предпоставки – ученикът да има познания за структурните елементи на анализа, т.е. какво включва, но и да притежава умения за откриване на стойностите в разглеждания литературен текст. От това следва, че винаги се започва със сюжета и композицията. Разглеждат се основните елементи на сюжетното съдържание в повествователните жанрове – експозиция, завръзка, развитие на действието, кулминация, развръзка и епилог. Ако става въпрос за лирична творба, анализът стартира с нейната композиционна рамка. Обръща се внимание на лирическите отклонения и на пейзажа в сюжетното развитие. Анализът на художествената идея и на темата преминава в анализ на героите и характерите. Художествените образи в повествованието, както и лирическият герой в поезията, са другия елемент на литературния анализ. Трябва да се знае, че всеки творец, стремейки се да пресъздаде определена действителност, показва характери и взаимоотношения, които трябва задълбочено да бъдат изследвани. А знаете, че пълната представа за образа се постига чрез неговата външна и вътрешна характеристика, поведение, реч, отношение към останалите герои и тяхното – към него и т.н. Работата по създаването на художествения образ мотивира писателя да използва различни художествени средства. Те са неговият инструмент за разкриване на художествената идея, на героите, но и за въздействие върху читателя. Когато става дума за лирика, вземаме предвид някои особености на стихотворния език. А най-важната част от нализа на литературната творба е обобщението, което е свързано с посланията на автора към читателя.

Разгледаните от мен най-важни елементи на литературния анализ, отварят посоки за творческо мислене. И тъй като в началото обещах да предложа идеи как се да действа по отношение на стойностите (значимото) в литературния текст, моят първи съвет е е свързан с познанието и с умението те да бъдат открити. Всяка литературна творба притежава стойности и ученикът трябва да може да ги назовава. Само комбинацията от неговия ценностен опит, внимателният прочит на текста (чрез т.н. “претърсване”) и въпросите, които авторите на учебника са формулирали, ще даде първоначален тласък и ще насочи вниманието му в етапа на самостоятелната подготовка. Обръщам специално внимание на въпросите, защото обикновено всеки от тях изисква оценката на определен тип стойност и по този начин ученикът развива усещане за ценностите. А и те приучват към самостоятелност при проучване на текста и търсене на логически връзки, които те ще трябва да направят.

При първия прочит не е възможно да се обърне внимание на всички стойности едновременно. Като начало в проучването на текста, може да се започне с онова, което е очевидно – композиция, изразни средства, събития и герои, или с онова, което може да се усети веднага – като чувствата, например. Това ще е първата крачка, а след нея ще трябва да се продължи със съждения, отвъд това, което непосредствено се вижда или чувства. Когато се „претърсва“ текста, добре е да се започне с опорните думи в него и формулирането на функцията им – какво е значението им, с какви човешки ценности може да ги свържем, какви асоциации предизвикват у читателя, каква е ролята им като изразно средство. Всеки литературен факт е като отправна точка за творческо мислене. Литературните факти са като азбуката, с която авторът си служи, пишейки своето послание. Целта е да те да бъдат открити и коментирани във връзка с ценностите, които ръководят живота ни, развиват гражданското ни мислене и ни правят успешни.

Въпреки че откриването и избирането на ценностите (стойностите) в даден литературен текст може да се окаже чисто субективно, т.е. да е само на ученика, но подкрепено с аргументи, то може да стане повод за дискусия в класа. Ето един добър повод учителят да го използва за утвърждаването на дискусионното говорене като учебна практика в българското училище. Има ученици, чийто ценностен потенциал не достига за самостоятелно идентифициране на ценностите, или те не притежават необходимото умение. Това може да им създаде трудности и да се превърне в проблем. Затова са толкова важни познанията за ценностите, които ръководят живота ни, т.е. за онези стойности, които имат положително влияние върху нас и останалите хора. И макар обхватът на човешките ценности да е много широк – свобода, справедливост, щастие, човешко достойнство, надежда, саможертва, любов към родината и майката, човешко право и социална справедливост и т.н., учениците трябва да разширяват познанията си за тях. Те имат водещо значение и за тяхното личностно израстване. Колкото до усвояването на умението за откриванe на стойности в литературен текст, добри резултати се постигат със системни упражнения в часовете по български език и литература. А ако вярваме на професор Де Боно, “стойностите са онези съществуващи движещи сили, които генерират емоциите ни“. Затова моят съвет е учениците да бъдат приучвани да изразява и да не крият чувствата, които може да породи прочитането на една литературна творба. Между другото, добре е учителят да оценява и да препоръчва на неговите ученици четенето на повече поезия, защото тя развива чувствителността към ценностите.

След всичко казано до тук, мога да обобщя, че анализът на литературна творба е процес на компетентно проучване на текста и четене с разбиране. Cамият литературен анализ представлява изложение със своя композиция и съдържание. Дори чрез него да се отразява лично мнение и собствен поглед в интерпретирането, съдържанието му трябва да е обективно свързано с литературните факти, да е подкрепено с аргументи и да потвърждава равнището на учениковото познание в областта на езика и литературознанието. Достойнство ще е, ако на финала учениците могат да изведат и да формулират някаква ценност, която да повлияе на тези, които ще прочетат писмената работа. Това ще е доказателство, че ученикът е креативна личност и е способен не само да открива, но и да създава нова стойност, след като е успял да се справи с един съдържателен и коректен литературен анализ.

error: Свържете се с автора за разрешение!!