Всъщност бих искала заглавието да е “Остана ли ни достойнство – политическо, медийно и човешко, за да може да видим смисъла да сме различни?” Но много е дълго като изречение, а означава още, че ви казвам: “Това е всичко и няма нужда да продължите да четете статията.” Всъщност целта ми не са само кукловодите и техните марионетки. Случилото се днес пред Министерски съвет е още един аргумент, прибавен към моето мнение за медиите и за медийната среда. Ще го обобщя така – срив до нивото на сензационното и примитивно-зрелищното в поведението на онези, които са призвани да влияят на общественото мнение, доколкото Сашо Диков може да е техен представител.
В България е традиция онова, което опозицията не може да свърши през редовни избори – да влезе във властта, го възлага на “гласа на улицата”. Използват се всякакви поводи – съществуващи и провокирани. Най-често – вторите! Дали ще е цената на тока или акциите на “Левски”, важно е да се предизвика и нагнетява реакция на нетърпение у…. феновете. А това е начин за вербуване на електорат и провокиране на мечтана предизборна ситуация. Защото целта на кукловодите винаги е била дестабилизацията на властта и на държавата. Само така маргиналните партийни субекти могат да поддържат илюзия за политическа конкуренция и алтернативност, макар че предпочитат да останат скрити в задкулисието. Пред завесата изтикват марионетките. А те са ясни – вживяват се като главни герои в добре замислен спектакъл. Но мнозина сме, които се сещаме, че те не само се огъват пред кукловодите си, но и прибират парите. За подробности – още какво може да прибере една марионетка, изгледайте днешния “брифинг” на главния герой от мястото на някакъв паркинг.
Марионетките се активираха в последния ден на извънредното положение. Мисля, че в условията на COVID-19 просветените и помъдрели българи ще да са станали повече, и няма как да не разбират – онези двамката “Херои“, които се крият от закона, търсят начин да решат собствените си проблеми, представяйки проблема на „Левски“ със скандално медийно участие на също толкова скандално лице като въпросния журналист. Спектакълът, който се разигра днес – сутринта пред Министерския съвет, а после и на въпросния паркинг, беше едно пошло мероприятие на също толкова пошли изпълнители и сценаристи. Важно беше Диков да направи внушения, че съдбата на „Левски“ е в ръцете на премиера и по този начин фокусът на феновете да бъде пренасочен от Божков към Борисов. А за това дали съществува правно основание да се правят точно такива коментари като неговите, за режисьорите на това театро то е без значение. Важно е внушенията и спекулациите да стигнат до „дебилите“…
Всъщност скритата картина на намерението на ония „двамцата“ е пореден опит да употребят правителството, вместо да се предадат на закона и нека съдът да се произнесе по золумите им срещу държавата – да се види кой е прав и кой е крив. Но “невинните” от такъв калибър винаги предпочитат да изнесат собствения си проблем и да го пренасочат политически, като едновременно с това обслужат и нечии амбиции за влизане във властта през…. “задния вход”. В този смисъл, сценарият е ясен и няма как да бъде тълкуван в друг контекст. Този жанр и този сюжет са ни добре познати. Затова не е никак трудно да се досетим кои са политическите маргинали и чии са тези мутренски номера.
Днес демокрацията дава много шансове – и на парламентарната и на извънпарламентарната опозиция да играят проактивна политическа роля. Но за тях е по-удобно да играят в задкулисие, като режисират подобни пошли спектакли. Всъщност за тях те са единственият начин да напуснат собствената си маргиналност, разчитайки да се сетим за тях. А истината е, че те никога не са притежавали политически и експертен ресурс за съответстващо на сегашната криза поведение. И както винаги, те днес отново се опитват да извлекат политически дивиденти на гърба на българските граждани. Но те разчитат на такива мероприятия и за да пренасочат обществения фокус от успешните политики на правителството и от дневния ред на обществото, свръзан с преодоляване на кризата, предизвикана от пандемията на COVID-19. И ако успеят – да активират някои обществени групи, предизвиквайки усещане за несигурност в обществото и за хаос в управлението. Надявам се, просветените български граждани да гледат на подобни политически плонжове като на пореден опит на задкулисието да се пласира във властта по недемократичен път.
Ако ме питате, времето на тези мутренски плонжове трябва да сме го загърбили отдавна. Надеждата ми е, че времeто на коронавируса извади друг дневен ред и други ценности. В този смисъл, дано подобни трикове вече да не вършат работа. Още повече, че коронавирусът ще продължи да е една особена социална категория, влияеща на целия ни живот оттук-нататък. Да сме различни вече не е само пожелание, а граница, която трябва да преминем, за да се съхраним не само физически, но и духовно – две части на земното ни съществуване. Затова ще завърша с въпроса, с който започнах: “Остана ли ни достойнство – политическо, медийно и човешко, за да може да видим смисъла да сме различни?” И възможно ли е нагласите ни за такава промяна да са се изпарили заедно с последния ден от извънредното положение….. Но не забравяйте, че COVID-19 е тук. И освен всичко друго, той ни научи да вярваме и да се доверяваме на онези, които бяха и са на страната на Живота, илюстрирайки с действията си и изричайки много пъти: ”Аз искам да ви опазя живи!” На такива думи не се отвръща с равнодушие, а с доверие.
P. S. Предлагам на вниманието ви и моята публикация във Facebook профила ми, касаеща казуса с джиросаните акции на ПФК „Левски“.
