Зад красивите думи за мирно уреждане се крие лъжа
Петро Герасименко, Zahid.net
Напоследък се наблюдава значително увеличение на желаещите да действат като посредници при евентуални преговори между Украйна и държавата-агресор. Но зад красивите думи за мирно уреждане се крие лъжа. А посредничеството изглежда като адвокатска подкрепа за Кремъл.
Темата за преговорите с Москва се появи на дневен ред от първите дни на пълномащабното нахлуване. Кой ли не предложи услугите си „за постигане на мир“ след 24 февруари 2022 година. Но ако в началото ставаше дума за държавите от близката чужбина, сега страни, които са на хиляди километри, на други далечни континенти, искат да станат посредници.
След като беше избран за президент на Бразилия, Луис Лула да Силва реши и той да се опита като миротворец. Бразилският лидер веднага обяви, че издирването на виновните за войната в Украйна е „напразно занимание“. Необходимо е войната просто да спре. „Руският президент Владимир Путин не може да завземе територията на Украйна. Може би ще обсъдим Крим. Но той трябва да помисли за това, че все пак нахлу… Зеленски също не може да иска всичко… Светът има нужда от мир“, каза президентът на латиноамериканската страна. В Украйна инициативите на Лула да Силва бяха критично оценени. Но президентът на Бразилия продължава упорито да предлага посредническите си услуги и не мисли да се отказва.
Също в средата на май специалният представител на Китай Ли Хуей дойде в Киев. Подробностите около посещението му са почти неизвестни. Министерството на външните работи на Китай публикува изявление, че дипломатът се е срещнал с президента на Украйна Володимир Зеленски и е обяснил позицията на Китай за политическото решение на „украинската криза“. Официалното изявление на китайското министерство на външните работи показва размити стройни структури, в които няма място за осъждане на руската агресия. Има обаче набор от общи фрази и добри пожелания. „Няма панацея за разрешаване на кризата, всички страни трябва да започнат от себе си, да изградят взаимно доверие, да създадат условия за прекратяване на войната и мирни преговори. Въз основа на документа „Позицията на Китай относно политическото решение на украинската криза“, Китай е готов да допринесе за формиране на най-големия общ знаменател за разрешаване на украинската криза и да положи собствени усилия за спиране на войната, прекратете огъня и възстановете мира възможно най-скоро“, се казва на официалния уебсайт на Министерството на външните работи на Китай.
Друга „мирна инициатива“ дойде през май от далечния юг на Африка. Южноафриканският президент Сирил Рамафоса неочаквано обяви „мироопазваща мисия“, за да сложи край на войната на Русия с Украйна. Също така стана известно, че делегация от лидерите на шест африкански държави – Южна Африка, Сенегал, Египет, Република Конго, Уганда и Замбия – планира да проведе отделни преговори с Путин и Зеленски. Точните подробности за „мирния африкански план“ не са известни. Най-вероятно това ще бъде един вид набор от предложения, предназначени да спасят лицето на Кремъл. Не бива да очаквате нищо повече от африканските политици, които изведнъж се заинтересуваха от войната в далечна Европа. Африканските държави неведнъж заставаха на страната на Русия при разглеждането на резолюции на ООН. Или заемаха неутрална позиция. В крайна сметка южноафриканският президент Сирил Рамафоса все още не е казал нищо за несправедливия, агресивен характер на войната, отприщена от Москва. Но той каза, че „конфликтът в Украйна оказва негативно влияние върху живота на много африканци“.
Заявената официална цел на всички основни кандидати за посредници е привидно благородна – „да започне мирен процес“. Но съзнателно или несъзнателно подобни безпринципни и подчертано неутрални посредници изпълняват функцията на застъпничество на страната-агресор. В крайна сметка те поставят знак за равенство между държавата, извършила акта на агресия, и неговата жертва. От гледна точка на лидерите на много страни в Азия, Африка и Латинска Америка, руско-украинската война не е агресивно и несправедливо нахлуване в суверенна държава, а обикновен конфликт, започнат от неизвестен човек. Сякаш не е имало дълга подготовка за руската инвазия. Като че ли Путин не обяви началото на спецоперация срещу Украйна през февруари 2022 година. Лидерите на Китай, Бразилия и Южна Африка изобщо не забелязват руските актове на геноцид срещу украинския народ. Пренебрегва се фактът на окупация на украинска суверенна територия. По принцип няма изисквания за наказване на страната агресор. И, разбира се, никой от „посредниците“ не споменава необходимостта от съдене на военните престъпници и на политическото ръководство на днешна Русия.
Като толерантно и фалшиво наричат войната с неутралната дума „конфликт“ и предлагат своите посреднически услуги за прекратяването й, Китай, Бразилия и Южна Африка, заедно с редица други страни по света, сега действат като неофициални защитници на агресора . Путин би искал да живее в свят, в който такива безпринципни държави играят водеща роля. В такъв свят концепцията за истина, справедливост, отговорност за престъпления е размита и абстрактна. Един агресор може успешно да се преструва на жертва. Или да заявя: „Не съм виновен, бях провокиран да атакувам от лошото НАТО. Като цяло се защитавам“. И думите му ще бъдат третирани с разбиране и уважение. Те ще търсят мотиви за подобно деяние. Да изразя предположението, че може би си струва да се вземат предвид исканията на страната окупатор. Оставете му поне част от окупираните територии. Задоволяване на апетитите му за сметка на Украйна. И някак неудобно излиза пред Москва и Путин. Невъзможно е да се обиди такава голяма и дори ядрена сила като Русия. И всичко това в името на мира.
Неформалните защитници на Русия на международната арена лансират изгодна и външно примамлива оферта за агресора. Да спрем да се караме, да спрем да стреляме и да започнем преговори. Главното е мирът. Разбира се, в същото време руските войски остават в окупираните територии на Украйна. Путин харесва такова предложение от китайски, африкански или латиноамерикански другари. Възможно е да се водят преговори без изтегляне на войските дори с години. Що се отнася до Донбас, безрезултатните преговори продължиха осем години. Възможно е също някъде в Рио де Жанейро, Пекин или Кейптаун да се организират срещи по така наречената „украинска криза или конфликт“. През това време може да се случи много. Кремъл ще се събуди малко от военните поражения, ще се установи в окупираните земи и тогава ще мисли какво да прави.
С голяма вероятност можем да предположим, че когато дойде моментът да съдим Русия за нейните престъпления, отново ще има гласове на онези, които ще кажат: не всичко е толкова еднозначно. Русия беше провокирана към атака от коварното НАТО. Кремъл трябва да бъде чут и разбран. Вземете предвид неговите интереси и сфери на влияние. Престъпниците от Третия райх казаха нещо подобно, когато оправдаха военната си агресия. Може би сред неофициалните защитници на Путин ще бъдат дори настоящите лидери на Китай, Южна Африка или Бразилия, като се има предвид тяхната замъглена неутрална реторика и упоритото им нежелание да наричат войната война.
Войни от този тип не се разрешават само с преговори. Агресорът ще покаже сериозна готовност за преговори само в случай на съкрушително поражение на бойното поле, загуба на окупирани територии или големи вътрешни сътресения. Посредниците, които сега натрапчиво предлагат да започнат преговори с агресора, без да го наричат агресор, са един вид адвокати на дявола.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Адвокати диявола . За красивими словами про мирне врегулювання приховується фальш, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
